Айзък Азимов
Най-ценното постижение
Земята бе един огромен парк — овладян и напълно опитомен.
Лу Тансониа я разглеждаше през илюминатора на Лунната совалка. Изпъкналият му нос разделяше на две дребното му лице. Всяка половина винаги изглеждаше тъжна, но сега отразяваше истинското му настроение.
Той никога не беше напускал Луната за толкова дълго време — почти месец. Предвиждаше неприятен аклиматизационен период. Най-досадно му беше земното притегляне.
Но за това щеше да мисли после. Сега, докато оглеждаше приближаващата се земна повърхност, друго го потискаше.
Далече от совалката, планетата наподобяваше сянка, изпъстрена с блестящи бели спирали. Те се осветяваха от слънцето и красиво се отразяваха в корпуса на кораба. Понякога се мяркаха кафяви и зелени ивици. Лу си представяше, че точно така е изглеждала Земята и преди триста милиона години. Когато животът е излязъл от първичния океан и е завладял сушата.
Корабът постепенно се сниши. Нямаше и следа от неопитомен живот, но Лу не го и познаваше. Сега древните жизнени форми съществуваха единствено в старите филми.
Горите бяха подредени по ранг. Всяко дърво носеше надпис за своята позиция и вид. Посевите образуваха спретнати полета с включени автомати за наторяване и плевене. Малкото останали домашни животни бяха точно преброени. Лу подозираше, че такава е била процедурата и с тревните площи.
Животните бяха такава рядкост, че предизвикваха изненада при появата си. Екземпляри от едрите представители съществуваха единствено в зоологическите градини. Дори насекомите бяха почти изчезнали.
Съществуваха единични представители на котките. Ако някой имаше нужда от домашен любимец, отглеждаше хамстер.
Поправка! На изчезване беше само нечовешката животинска популация. Общата маса на фауната бе значителна, както винаги. Три четвърти от нея се падаше на един-единствен вид — Homo Sapiens. Въпреки всички усилия на Земното бюро за екология, тяхната фракция се увеличаваше с всяка изминала година.
Както винаги, когато мислеше за този факт, Лу изпитваше чувство за загуба. Човешкото присъствие бе някак ненатрапчиво. От височината на совалката не се усещаше такова. Нямаше да го забележат и при по-нататъшното спускане.
Многобройните градове от прапланетарното време бяха изчезнали. Отпечатъци от предишните магистрали можеха да се забележат само от голяма височина. Единични човешки екземпляри епизодично се появяваха на повърхността, но това не означаваше, че не съществуваха. Там, под земята. Цялото човечество, наброяващо милиарди, със заводите, растителните си култури, с енергийните източници… Всичко бе поместено във вакуумните тунели.
Опитоменият свят съществуваше благодарение на слънчевата енергия. Понятието „съперничество“ не съществуваше и за Лу това бе неприятен факт.
В този момент Лу бе забравил за това. Спомняше си единствено колко трудно си бе уредил среща с Адрастъс. Месеци наред бе търсил чие ли не съдействие, за да постигне своето.
Айно Адрастъс бе Генерален секретар на екологията. Длъжността не бе избираема и популярна, но бе най-важната на Земята. От този пост се контролираше всичко на планетата!
Ян Марли каза точно това. Седеше със сънливо изражение и раздърпан външен вид. Някой би казал, че е дебел, ако земната диета не бе изчислена така, че да не допуска напълняване.
— За моите пари това е най-важният пост на Земята. Изглежда никой не знае този факт, затова искам да бъде записано.
Адрастъс сви рамене. Той имаше набито тяло и гъста, побеляваща, някога кестенява, коса. Бледосините му очи бяха поместени сред масивно, обилно набръчкано лице. Той играеше скромна роля на административната сцена вече десетилетия наред. Заемаше поста Генерален секретар на екологията още от времето, когато регионалните екологични съвети бяха преобразувани в Земно бюро. Всички, които го познаваха, не можеха да помислят за екология без негово участие.
— Истината е, че аз рядко взимам решенията сам — подчерта той. — Директивите, които подписвам, всъщност не са мои. Правя го, защото психологически не е удобно да бъдат ратифицирани от компютър. Но знаеш, че компютрите вършат цялата работа.
Бюрото поглъща огромно количество информация всеки ден. Данни, отнасящи се до всяко кътче на земното кълбо. Те включват не само раждаемостта и смъртността при хората, но също преместването на популациите, продукцията и консумацията. Да не говорим за растителните и животински съобщества, както и за околната среда — въздух, вода и почва. Информацията е асимилирана и класифицирана. От паметта на компютрите извличаме отговор на въпросите, които ни интересуват.