— И защо сме длъжни да го правим?
— По този начин ще сложим основите на изкуствена екология. Екология, базирана на растения и животни. Такова нещо досега не е създавано на Земята.
— Какво ще спечелим?
— Не знам. Ако знаех това, нямаше да има нужда от проучвания. Но ми е известно какво трябва да постигнем: да разберем кое прави екологията трудно управляема. Досега сме се примирявали единствено с онова, което природата ни е дала. Разрушили сме го и се задоволяваме с останките. Защо да не създадем нещо ново и да го изучим?
— И да работим слепешката, без да предвидим резултатите?
— Нямаме достатъчно познания. Генното инженерство борави със случайни мутации. Приложена към медицината, тяхната движеща сила може да сведе до минимум случайностите. Искам да използвам точно това.
Адрастъс се намръщи за момент. После попита:
— И как смятате по този начин да получите стабилна екология? Няма ли новосъздаденото да реагира със старите форми и да ги дебалансира? Не бихме могли да преодолеем последиците от такова объркване.
— Не възнамерявам да експериментирам на Земята — отговори Лу.
— А къде? На Луната?
— Нито там. Ще използвам астероиди. Реших го, след като предложението ми бе отхвърлено от компютъра. Може би това ще промени решението му? За целта ще заредим с енергия няколко астероида и ще разселим определени жизнени форми. Ще проследим събитията в тази затворена система. Ако не се получи, ще анализираме причините за това. Може да променим видовете или техните пропорции. Ще положим основите на приложната екология или, ако искате, може да я наречете инженерна екология. Тя ще бъде на по-високо стъпало от съвременното генно инженерство.
— Все още не разбирам положителното на проекта?
— Ако не постигнем нещо специфично, поне ще разширим познанията си за най-важното. — Лу посочи блестящия надпис зад Адрастъс. — Вие вече сте го назовали: „Най-великото постижение за човечеството е балансираната екология“. Предлагам Ви проучвания в експерименталната екология. Нещо, което не е правено досега.
— Колко астероида ще са Ви необходими?
Лу се поколеба, после предложи:
— Десет… Като начало.
— Вземете пет — отсече Адрастъс. После придърпа проекта и с парафа си анулира решението на компютъра.
По-късно Марли отбеляза:
— Кажи ми сега, че не си велик служител! С един замах отрече заключението на компютъра и подари пет астероида.
— Конгресът трябва да даде своето съгласие, но мисля, че няма да имаме проблеми.
— Тогава наистина си убеден, че предложението на този младеж е добро?
— В никакъв случай. Проектът му ще се провали. Въпреки неговия ентусиазъм, материята е прекалено сложна. Ще отнеме много човешки усилия и ресурси. Той едва ли ще доживее, за да види резултата.
— Сигурен ли си в това?
— Такова е становището на компютъра. По тази причина проектът беше отхвърлен.
— Тогава защо анулира неговото решение?
— Защото аз и правителството поставяме над всичко екологията.
Марли се приведе напред.
— Не разбирам!
— Така е, защото не си разбрал онова, което съм казал много отдавна. Никой не го е разбрал. Някога изрекох две изречения. Те бяха телескопирани като едно и аз никога не можах повече да ги отделя. Предполагам, че човечеството не иска да го направи.
— Т.е. ти не си изрекъл думите: „Най-великото достижение на човечеството е балансираната екология“?
— Разбира се! Аз казах: „Най-голямата необходимост за човечеството е балансираната екология“.
— Но на таблото зад теб…
— Така започва второто изречение. Хората отказват да го цитират, но аз никога не го забравям. „Най-великото предимство на човечеството е неспокойният разум“. Не елиминирах решението на компютъра заради екологията. Ние се нуждаем от нея, за да живеем. Отхвърлих го, за да спася интелекта. Той трябва да продължи своето развитие. Нуждаем се от това, за да остане човекът човек, а не просто за да оцелеем.
Марли стана и каза:
— Подозирам, господин Секретар, че искахте да чуя този разговор. Изказаната теза ли искате да публикувам?
— Просто бих желал този път да бъда цитиран правилно — отговори Адрастъс.