— Разстрои ли се?
— Не особено. И тя излиза с друго момче. Първокурсник е и връзката им едва ли ще продължи дълго.
Люк чоплеше разсеяно етикета на бирената бутилка.
— Интересно момиче е Марша…
— Има добро сърце.
— И не й се сърдиш вече?
— Не.
— Просто така?
— Допусна грешка. Не го направи нарочно, за да ме нарани. Извини се милион пъти. И ми помогна, когато имах нужда от нея. Затова не й се сърдя вече.
— Мислиш ли, че ще поддържате връзка? След като се дипломирате?
— Разбира се. Тя ми е най-добрата приятелка. И ти трябва да я харесваш.
— Защо? — повдигна вежди той.
— Защото ако не беше тя, нямаше да те срещна.
След няколко дни Люк и майка му отидоха в банката да предложат нов план за погасяване на кредита, който да им позволи да запазят ранчото. Майка му представи бизнес план, включващ продажба на част от ранчото, включително горичката с коледни елхи, нивата с тиквите и едно пасище, стига да се намери купувач. Предвиждаше да намалят стадото с една трета, но според изчисленията й щяха да успяват да плащат по-малките вноски по заема.
Три дни по-късно банката отхвърли предложението.
Една петъчна вечер в края на март София дойде в ранчото видимо разтревожена. Очите й бяха зачервени и подпухнали, главата й — наведена. Люк я прегърна на верандата.
— Какво има?
Тя подсмръкна и отговори с треперещ глас:
— Вече не можех да чакам. Обадих се в Денвърския художествен и ги попитах дали ще преразгледат кандидатурата ми за работа. Отговориха ми, че мястото вече е заето. Същото чух от Нюйоркския музей за модерно изкуство.
— Съжалявам. — Залюля я в прегръдката си той. — Знам колко надежди възлагаше…
Тя се отдръпна и го погледна отчаяно.
— Какво ще правя? Не искам да се връщам при родителите си. Не искам пак да работя в закусвалнята.
Той понечи да й отговори, че може да остане при него колкото желае, но внезапно си спомни, че това също е невъзможно.
В началото на април Люк видя как майка му развежда из ранчото трима мъже. Позна единия — фермер от околностите на Дърам. Бяха разговаряли само един-два пъти на търговете за добитък и той нямаше представа що за човек е, но дори отдалеч бе очевидно, че майка му не го харесва. Дали изпитваше лична неприязън към него, или защото наближаваше часът за раздяла с ранчото? Предположи, че другите двама са роднини или делови партньори.
На вечеря майка му не обели нито дума за това. А той не попита.
Въпреки че участва само в три от седемте предварителни състезания, Люк бе спечелил достатъчно точки да се класира на пето място в ранглистата за сезона, което му даваше право да се включи в Големия турнир. През следващата седмица в Чикаго имаше състезание с награден фонд, с който биха могли да поддържат ранчото до края на годината, стига ездата да му спореше както в началото на сезона.
Люк обаче спази обещанието, дадено на Линда и на София. Не свали платнището от механичния бик в плевнята и на негово място в Големия турнир участва друг ездач, несъмнено копнеещ да жъне победи.
— Съжаляваш ли, че не участва в състезанието? — попита го София.
Бяха решили да отидат до крайбрежието. Подухваше прохладен океански вятър, но не беше студено, а плажът под синьото безоблачно небе гъмжеше от хора, които се разхождаха или пускаха хвърчила. Неколцина безстрашни сърфисти бяха яхнали гребените на дългите вълни.
— Не — отвърна той без колебание.
— Сигурна съм, че щеше да се представиш добре.
— Вероятно.
— Щеше ли да победиш?
Люк се замисли, вперил очи в ято делфини, плъзгащи се по повърхността на водата.
— Може би. Но по-скоро не. В турнира участват много талантливи ездачи.
Тя спря и го погледна.
— Хрумна ми нещо.
— Какво?
— Спомена, че на финалите в Южна Каролина си изтеглил Биг Агли Критър.
Той кимна.
— Но не ми разказа какво се е случило после.
— Да — отвърна той, без да отделя очи от делфините. — Не ти разказах…
След седмица тримата, които оглеждаха ранчото, се върнаха. Половин час разговаряха с майка му в кухнята. Люк предположи, че й отправят предложение, но не се осмели да отиде да разбере. Почака да си тръгнат и едва тогава влезе в кухнята. Майка му седеше до масата.