— Нима?
— Не исках да се разделим така — сви рамене той. — Исках да ти кажа колко се срамувам от постъпката си. Не заслужаваше такова отношение и не те виня, че ме напусна. Съзнавам, че…
София поклати глава, вече отегчена от монолога му.
— Защо го правиш?
— Кое?
— Това… Лицемерното представление. Идваш тук, преструваш се на отчаян и разкаян. Какво искаш?
Въпросът й явно го свари неподготвен.
— Опитвам се да се извиня…
— За какво? Задето ми изневери три пъти? Или че ме лъжеше от самото начало?
Той примигна.
— Хайде, София… Не се дръж така. Не искам цяла година да ме отбягваш. Преживя достатъчно…
Макар и завалени, думите му звучаха що-годе правдоподобно. Почти.
— Наистина ли не схващаш? Отбягвам те, защото искам да те отбягвам.
Той се втренчи объркано в нея.
— Защо се държиш така?
— Шегуваш ли се?
— След като скъса с мен, разбрах, че съм допуснал най-голямата грешка в живота си. Липсваш ми. Край теб се чувствам по-добър човек. Дори да не сме заедно, не може ли от време на време да се виждаме, да разговаряме? Както преди. Преди да прецакам всичко.
Тя отвори уста да отговори, но замълча, смаяна от нахалството му. Наистина ли си въобразяваше, че пак ще се хване на въдицата му?
— Хайде — пресегна се той към ръката й. — Да си вземем нещо за пиене и да поприказваме. Ще го преодолеем…
— Не ме докосвай! — извика остро тя.
— София…
Тя отстъпи назад.
— Не ме докосвай! — повтори.
За пръв път зърна гневни искри в очите му. Той посегна към китката й.
— Успокой се…
Тя се отдръпна.
— Пусни ме!
Брайън обаче пристъпи към нея и от устата му я лъхна кисел дъх на бира.
— Защо правиш сцени?
Тя го погледна в лицето и по гърба й полазиха тръпки. Не познаваше този Брайън. Челото му бе смръщено, почти сбръчкано, устните — разтегнати и присвити. Уплашена, София извърна глава от горещия дъх, излитащ на тласъци от устата му. По-късно си спомняше само как страхът я вледени, докато някъде отзад не долетя глас:
— Пусни я.
Брайън погледна през рамо, после насочи очи отново към нея и я стисна по-силно.
— Говорим си — процеди през зъби.
— Не ми прилича на разговор. И не те моля да я пуснеш. Настоявам да я пуснеш. — Предупредителните нотки се долавяха отчетливо, но за разлика от разприте, които бе наблюдавала в клубовете, гласът на непознатия звучеше спокойно.
Брайън усети заплахата с известно закъснение и очевидно реши да я пренебрегне.
— Не си пъхай носа в чужди работи.
— Последен шанс — предупреди мъжът. — Не искам да прибягвам до други средства, но ще го направя.
Твърде уплашена да се извърне, София забеляза как хората около плевнята ги наблюдават. Зърна как двама мъже станаха от гумата на трактора и тръгнаха към тях. Други двама, нахлупили ниско каубойските си шапки, се отделиха от парапета и също приближиха.
Брайън ги измери с поглед, после се взря през рамо в мъжа, който му говореше.
— Какво? Повика приятелчетата си?
— И без тях ще се оправя с теб — заяви непознатият с равен тон.
При тези думи Брайън блъсна София настрани, освобождавайки я от зловещата си хватка. Обърна се към мъжа:
— Сериозно ли го искаш?
София се обърна и разбра защо е толкова самоуверен. Брайън бе висок почти два метра и тежеше над сто килограма. Пет пъти седмично тренираше във фитнеса. Мъжът бе с цяла педя по-нисък от него и слаб. Носеше каубойска шапка, видяла и по-добри дни.
— Върви си по пътя — предупреди го той. — Да не усложняваме положението.
Брайън не отговори. С изненадваща бързина се нахвърли върху по-дребния мъж, разперил ръце да го събори. София позна движението — стотици пъти го бе наблюдавала как събаря съперниците си на игрището и знаеше какво ще се случи. Ще наведе глава и ще блъсне противника с крака, поваляйки го като отсечено дърво. Брайън направи точно това, но опасенията й не се оправдаха. Брайън връхлетя върху мъжа, който отмести крак и го блъсна. Използвайки инерцията му, той го запрати по лице на земята.
— А сега се успокой — посъветва го невъзмутимо каубоят, опрял ботуш в гърба му.
Брайън се загърчи под ботуша и понечи да се изправи, но другият крак на каубоя се стовари светкавично върху пръстите на ръката му. Брайън извика и в отговор ботушът притисна още по-здраво врата му.