Банковият служител я увери, че засега не е необходимо да се тревожи за кредита. По време на разговора Линда запази спокойствие, отговаряйки едносрично, но след това прегърна сина си и си поплака.
Когато се отдръпна обаче, лицето й изразяваше обичайния стоицизъм.
— Сега са щедри, но къде бяха, когато наистина имахме нужда?
Люк сви рамене.
— Добър въпрос.
— Ще приема предложението им — обяви майка му, — но след като изплатим дълга си, искам да намериш друга банка.
Сандърс им помогна и за това.
Семейството на София пристигна от Ню Джърси за дипломирането й и Люк седна до тях в топлия пролетен ден. Всички заръкопляскаха, когато София излезе на сцената. После отидоха на вечеря и за негова изненада го попитаха дали може да посетят ранчото на другия ден.
Майката на Люк го натовари с работа още от сутринта — и в къщата, и навън. Той чистеше, а тя приготвяше обяда.
Хранеха се на масата за пикник в задния двор. Сестрите на София ту се озъртаха, ту се втренчваха в нея, несъмнено удивени как Люк и София са се оказали заедно.
Семействата обаче очевидно се разбираха добре, особено майката на София и Линда. Обиколиха ранчото, разговаряха, смееха се и когато Люк погледна към градината, сърцето му се стопли при вида на правите, спретнати лехи с наскоро засадени зеленчуци.
— Можеш да живееш навсякъде, мамо — каза й Люк по-късно през нощта. — Не е необходимо да оставаш в ранчото. Ще ти купя къща в Манхатън, ако пожелаеш.
— Защо ми е да живея в Манхатън?
— Добре де, не в Манхатън. Където пожелаеш.
Тя се загледа през прозореца към ранчото, където бе израснала.
— Не искам да живея другаде.
— Тогава ми позволи да постегна фермата. Не малко по малко, а наведнъж.
Тя се усмихна.
— Е, това вече е чудесно предложение!
— Готов ли си? — попита го София.
— За какво?
След дипломирането тя бе заминала с родителите си да им погостува за седмица и сега се бе върнала в Северна Каролина.
— Да ми разкажеш какво се случи в Южна Каролина — погледна го решително, докато обикаляха пасбището, търсейки Мадбат. — Язди ли Биг Агли Критър? Или си тръгна?
Думите й върнаха Люк в онзи зимен ден, един от най-мрачните в живота му. Спомни си как закрачи към арената, вперил очи в бика. Спомни си парализиращия страх и изопнатите си като тетива нерви. Някак си обаче успя да се насили да направи това, за което е дошъл. Яхна Биг Агли Критър и намести ремъка, мъчейки се да не обръща внимание на лудешки разтуптяното си сърце. „Това е просто бик като всички други“ — повтаряше си. Ала знаеше, че не е. Когато обаче отвориха вратичката към арената и бикът се втурна напред, Люк не изгуби самообладание.
Бикът побесня както винаги, риташе и се въртеше като обладан от зли духове, но мъжът запазваше странно спокойствие, сякаш се наблюдаваше от разстояние. Светът се движеше като на забавен каданс, сякаш това е най-дългата езда в живота му. Снишен и съсредоточен, той пазеше равновесие със свободната си ръка, докато рогът най-сетне изсвири и тълпата стана на крака с одобрителен рев.
Люк разкопча бързо ремъка и скочи от гърба на бика. Приземи се на крака, а Биг Агли Критър спря и се обърна към него с издути ноздри и гърди. Люк разбра, че ще го нападне, сякаш да повтори сценария на предишния им сблъсък.
Но той не го нападна. Човекът и животното се изгледаха застинали и накрая бикът се извърна.
— Усмихваш се — каза София, прекъсвайки мислите му.
— Сигурно…
— И какво означава това?
— Яздих го — отвърна Люк. — А после разбрах, че съм готов да се откажа.
София го перна по рамото.
— Ама че глупост!
— Може би — каза той. — Но си спечелих нов пикап.
— Не съм го виждала — сбърчи чело тя.
— Не го взех. Предпочетох парите.
— За ранчото?
— Не. За това.
Извади от джоба си малка кутийка, падна на колене и я подаде на София. Чу я как ахва.
— Отвори я — каза й.
Тя вдигна бавно капачето и се взря в пръстена.
— Искаш ли да се омъжиш за мен?
Тя го погледна със светнали очи.