— Спри да се движиш, че ще стане по-лошо. — Каубоят произнесе думите бавно и отчетливо, сякаш говореше на идиот.
Стъписана, София се взираше в каубоя. Позна мъжа, когото бе видяла да стои сам край оградата, и си отбеляза, че той не я поглежда. Беше се съсредоточил върху ботуша, все едно е приковал гърмяща змия към скалите. Което всъщност и правеше.
Брайън се заизвива отново. Каубоят пак го удари през пръстите, без да отлепя ботуша от врата му. Брайън простена приглушено и тялото му постепенно замря. Едва сега каубоят погледна към София. Сините му очи отразиха светлините край плевнята.
— Ако искаш да си отидеш, с удоволствие ще го подържа още малко. — Думите му прозвучаха нехайно, сякаш не се е случило нищо необичайно. Докато се чудеше как да отговори, тя забеляза разрошената му кестенява коса, щръкнала изпод шапката, и осъзна, че не е много по-голям от нея. Стори й се смътно познат, но не защото го бе забелязала по-рано до парапета. Беше го виждала другаде, навярно в плевнята, ала не бе сигурна.
— Благодаря — отвърна тя. — Ще се справя.
Чул гласа й, Брайън поднови битката, която завърши отново с удар по пръстите му и със стенания.
— Сигурна ли си? — попита я каубоят. — Май е ядосан.
Меко казано, Брайън бе разярен. Тя не успя да сдържи леката си усмивка.
— Научил си е урока.
Каубоят обмисли думите й.
— Попитай го за всеки случай — предложи й, побутвайки шапката си назад. — За по-сигурно.
Тя му се усмихна и се наведе.
— Ще ме оставиш ли на мира, Брайън?
Той приглушено простена:
— Махни го от мен! Ще го убия…
Каубоят въздъхна и натисна още по-силно врата му. Този път лицето на Брайън се сплеска върху пръстта.
София погледна първо към каубоя, после към бившия си приятел.
— „Да“ или „не“, Брайън? — попита го мило.
Каубоят я възнагради с широка момчешка усмивка, разкривайки равни бели зъби.
Едва сега София забеляза, че още четирима каубои са ги наобиколили. Почуди се възможно ли е събитията да станат още по-сюрреалистични. Почувства се като героиня от стар уестърн и внезапно осъзна къде е виждала каубоя. Не в плевнята, а по-рано, на родеото. Марша го нарече истинско изкушение. Ездачът на бикове, спечелил надпреварата.
— Какво става, Люк? — полюбопитства един от новодошлите. — Трябва ли ти помощ?
Синеокият каубой поклати глава.
— Всичко е наред. Но ако не спре да се върти, носът му ще се счупи.
— Люк ли се казваш? — попита го София.
— Да — кимна той. — А ти?
— София.
Той докосна периферията на шапката си и се усмихна.
— Приятно ми е да се запознаем, София. — Сведе очи към Брайън и се поинтересува: — Ще оставиш ли София на мира, ако те пусна?
Брайън се предаде. Престана да се извива. Бавно, но сигурно натискът върху врата му намаля и той предпазливо вдигна глава.
— Махни си ботуша от мен! — изръмжа със страховито изражение.
София пристъпи от крак на крак.
— Пусни го — каза на каубоя.
Той се отмести встрани. Брайън веднага скочи на крака с напрегнато като пружина тяло. Носът и бузите му бяха ожулени. Между зъбите му имаше пръст. Каубоите затегнаха обръча около него. Той ги огледа трескаво.
Макар и пиян, не беше глупав. Погледна я гневно и отстъпи назад. Петимата каубои не помръдваха. Наблюдаваха го равнодушно, но София осъзна, че това е илюзия. Бяха готови за всичко, което Брайън реши да им поднесе. Той обаче отстъпи още една крачка и посочи Люк.
— Още не сме приключили с теб — просъска му. — Запомни го!
Помълча за ефект и погледна към София. В очите му се четеше гняв и разочарование. После се обърна и тръгна към плевнята.
3.
Люк
Обикновено не се намесваше.
Всеки, стъпвал поне веднъж в бар, е ставал свидетел на такива сцени. Събитията се развиват с абсурдна предсказуемост — двамина излизат да се повеселят, пийват повечко и разпрата, подклаждана от алкохола, избухва. Започват да си крещят, гневът се разпалва и в девет от десет случая мъжът сграбчва жената. За ръката, за китката, за лакътя, все едно. А после?
Тук сценарият се заплита. Преди няколко години, когато участваше в състезание по езда в Хюстън, попадна в подобно положение. Отдъхваше си в местен бар. Мъж и жена се спречкаха. След минута извисиха гласове и ситуацията загрубя. Люк се намеси и тогава, но жената и мъжът се нахвърлиха върху него, разкрещяха се да ги остави на мира и да си гледа своята работа. Жената му издраска лицето и му оскуба косата, а мъжът го нападна. За щастие се размина без поражения. Другите клиенти му се притекоха бързо на помощ и ги укротиха. Люк си тръгна веднага, клатейки глава. Зарече се да не се меси в чужди проблеми. Щом искат да се държат като идиоти, защо да ги спира?