Смяташе да се придържа към това решение. Не искаше дори да участва в партито, но един от колегите му настоя да отпразнуват завръщането му на арената и да вдигнат наздравица за победата. Да, спечели надпреварата — и за бързина, и за издръжливост. Не защото язди особено добре, а понеже никой не завърши състезанието в последния кръг. Спечели почти служебно, но понякога ставаше и така.
Радваше се, че никой не забеляза как треперят ръцете му преди това. Случваше му се за пръв път. Искаше му се да вярва, че е заради дългото прекъсване, но знаеше истинската причина. Майка му също я знаеше и му показа недвусмислено, че не е съгласна синът й да се връща на арената. Още щом спомена, че е възможно да се върне, отношенията им се обтегнаха. Обикновено й се обаждаше след състезанието, но не и тази нощ. Победата му нямаше да я зарадва. Написа й съобщение, че е добре. Тя не му отговори.
След две бири усети как горчивият вкус на страха се оттегля. Връщаше се в пикапа след първите два кръга — да се усамоти и да се успокои. Надпреварата се развиваше в негова полза, но той се изкушаваше да се откаже. Надмогна обаче вътрешния си глас и излезе за последната езда. Докато се подготвяше, чу говорителят да споменава за инцидента, принудил го да напусне за дълго арената. Бикът, който яздеше — буйно животно на име Пъмп или Дъмп — се завъртя диво още щом го освободиха и Люк едва успя да се удържи върху гърба му, докато чуе звънеца. Разкопча ремъците и се приземи тежко, ала невредим. Множеството го поздрави с одобрителни възгласи и той размаха шапка. Последваха обичайното потупване по гърба, поздравленията и почерпките. Как да откаже на толкова желаещи да му купят питие? И бездруго не бе готов да се прибере у дома. Трябваше да се поотпусне и мислено да проиграе ездата както обикновено. Хвърляйки поглед назад, винаги осъзнаваше грешките си. Длъжен бе да премисли необходимите корекции, ако иска да продължи да се състезава.
Припомняше си втората езда, когато видя момичето. Трудно бе да не забележиш русите коси, спускащи се като водопад по раменете й, и дълбоките очи. Личеше си, че и тя като него се е замислила за нещо. Беше красива, но по-силно го впечатли непринудеността й; беше от момичетата, които изглеждат еднакво добре и в джинси, и в официална рокля. Не приличаше на безмозъчна кукла, надяваща се да улови на въдицата си някой ездач. Имаше ги навсякъде; различаваше ги от пръв поглед — две такива му се представиха в плевнята преди малко — но не ги насърчаваше. Един-два пъти пробва забежки за една нощ, колкото да разбере, че неизбежно го изпълват с празнота.
Облегнатото на оградата момиче обаче го заинтригува. Имаше нещо различно у него, ала не успяваше да определи какво. Навярно беззащитното, уязвимо изражение, с което се взираше в далечината. Усети, че в момента най-много се нуждае от приятел. Размисли дали да не я заговори, но се отказа и се загледа в биковете в далечината. Лампите край арената светеха, но трудно различаваше животните. Очите му все пак потърсиха Биг Агли Критър. Бяха свързани завинаги. Запита се дали вече са го натоварили. Съмняваше се собственикът му да е решил да шофира цяла нощ. Предположи, че животното е още тук, но му отне известно време да го открие.
Пияният бивш приятел се появи, докато се взираше в Биг Агли. Неволно чуваше разговора им, но си напомняше да не се намесва. И нямаше да се намеси, ако огромният грубиян не беше я сграбчил. Беше очевидно, че тя не иска да има нищо общо с него и щом долови как гневът й се превърна в страх, Люк тръгна към тях. Знаеше, че решението му навярно ще се обърне срещу него, но докато крачеше към тях, си спомни изражението й и разбра, че няма избор.
Люк проследи с поглед как пияният бивш приятел се отдалечава и се обърна да благодари на колегите си за помощта. Един по един те се разотидоха и Люк и София останаха сами.
Над тях звездите се множаха в абаносовото небе. В плевнята оркестърът засвири стара песен на Гарт Брукс. С дълбока въздишка София отпусна ръце и се обърна към него с развята от есенния вятър коса.