— Не, имам предвид, че току ме докосваше по ръката, докато разговаряхме.
Тя се засмя.
— Така се държи с всички мъже. Най-голямата кокетка на света.
— Знаеш ли какво ми каза? Още преди да вляза в пансиона?
— Страхувам се да попитам.
— Каза ми: „Чух, че си целунал приятелката ми“.
„Нищо чудно“ — помисли си София.
— Такава си е. Казва каквото мисли. Без задръжки.
— Но ти я харесваш.
— Да — кимна София. — Харесвам я. Взе ме под крилото си. Смята ме за малко… наивна.
— Права ли е?
— Донякъде — призна тя. — Преди да дойда в „Уейк“, не съм имала приятел. В гимназията работех и не ми оставаше време за купони и прочее. Не съм отшелничка, разбира се, знам какво правят хората в почивните дни. Дочувах, че съучениците ми пробват наркотици, правят секс и така нататък, но слуховете не ме вълнуваха особено. Не го бях виждала с очите си. През първия семестър в колежа се стъписах колко е открито всичко. Момичетата в пансиона разказваха как свалят момчета, с които току-що са се запознали. И досега не съм сигурна какво точно имат предвид, защото всеки влага различен смисъл — за някои е просто флирт, за други означава секс, а за трети нещо по средата. През първата година си блъсках доста главата да разгадая историите им. — Той се усмихна и тя продължи: — Студентският живот като цяло не оправда очакванията ми. През цялото време се организират купони, а за мнозина забавлението е равнозначно на алкохол, наркотици и прочее. Признавам, че един-два пъти и аз прекалих с пиенето, прилоша ми и повръщах. Дори припаднах в банята. Не се гордея с това, но някои студенти прекарват така всички почивни дни. Навсякъде — и в пансиона, и в апартаменти извън кампуса. Аз обаче не си падам по такива забавления и мнозина, включително Марша, ме смятат за наивна. Не си падам и по флиртовете, та ми лепнаха и етикета „пуританка“. Марша например недоумява кому е нужен истински приятел в университета. Винаги повтаря, че последното, което иска, е сериозна връзка.
Той посегна към пръчиците.
— Сещам се за неколцина, които биха се заинтригували от момиче като нея.
— Всъщност тя по-скоро говори така, но не съм сигурна, че го мисли. Според мен иска нещо по-истинско, но не знае как да намери мъж, който да споделя чувствата й. В колежа такива момчета не се срещат под път и над път. А и как иначе, след като момичетата нямат претенции? Така де… разбирам да правиш секс, ако си влюбен, но не и с някой почти непознат. Какъв е смисълът? Изглежда много евтино.
Тя замълча, осъзнала с изненада, че за пръв път признава това.
Люк въртеше замислено пръчиците и прокарваше пръсти по грапавите краища, където ги бе разделил. После се приведе напред и каза:
— Ако питаш мен, думите ти звучат зряло.
Тя вдигна смутено менюто.
— Да знаеш, че не е необходимо да си поръчваш суши, ако не искаш. Предлагат и пилешко, и говеждо терияки.
Люк разгледа менюто.
— Ти какво ще поръчаш?
— Суши — отговори тя.
— Къде се научи да го харесваш?
— В гимназията. Една от най-добрите ми приятелки беше японка. Разказваше ми как ходела в един страхотен ресторант в Еджуотър, когато й се прииска хубава японска храна. Колкото и да е вкусна храната в закусвалнята, омръзва. Един ден отидох с нея и японската кухня ми допадна. Понякога, когато учехме заедно, отивахме с колата й в Еджуотър. Съвсем неугледен ресторант, но му станахме редовни клиенти. Оттогава от време на време ми се приисква да хапна суши. Като тази вечер.
— Разбирам — кимна той. — В гимназията се състезавах на щатското изложение на прасета и винаги хапвах пържени бъбречета на панаира.
Тя го изгледа учудено.
— Сравняваш суши с пържени бъбречета?
— Опитвала ли си пържени бъбречета?
— Звучи противно.
— Докато не опиташ, не ти е позволено да коментираш. Вкусни са. Е, ако прекалиш, може да получиш сърдечен удар, но от време на време си струва да се поглезиш. Ако искаш да разнообразиш менюто в семейната закусвалня, препоръчвам ти пържените бъбречета.
Отначало не й хрумна никакъв отговор. После каза сериозно:
— Никой на Североизток не е вкусил такова нещо.
— Ще се изненадаш, когато хората започнат да се редят на опашка.
Тя поклати леко глава и пак разлисти менюто.
— Изложение на прасета, а?
— Участвам от малък.
— Какво представлява всъщност? Чувала съм, но не знам нищо.