Първият му резултат го класира между първите петнайсет, колкото да язди и във финалите и да завърши на девето място.
Веднага написа съобщение на майка си, качи се в пикапа и отпътува. Върна се в ранчото малко след четири сутринта. Видя лампите в главната къща да светят и предположи, че майка му или е станала рано, или — най-вероятно — изобщо не си е лягала.
Написа й още едно съобщение и изключи двигателя, без да очаква отговор.
Както обикновено не го получи.
На сутринта, след два часа неспокоен сън, Люк докуцука до главната къща. Майка му тъкмо приготвяше закуската. Апетитно ухание на яйца с наденички и палачинки изпълваше кухнята.
— Здрасти, мамо — поздрави я той и си взе чаша за кафето.
Стараеше се да прикрива накуцването, докато вървеше, и си мислеше, че ще му трябват поне две чаши кафе да преглътне нурофена, който стискаше в шепа.
Майка му го погледна изпитателно.
— Май си пострадал — отбеляза, по-скоро загрижено, отколкото ядосано, както очакваше той.
— Нищо особено. — Люк се облегна на плота, напомняйки си да не показва, че го боли. — Коляното ми се поду малко, докато карах към къщи, това е всичко. Ще се оправи бързо.
Майка му сви устни.
— Добре — кимна накрая, свали тигана от печката и за пръв път от седмици прегърна Люк. Прегръдката продължи по-дълго от обикновено, сякаш се опитваше да навакса изгубеното време. Когато се отдръпна, забеляза тъмните кръгове под очите й и разбра, че и тя не е спала. Потупа го по гърдите. — Сядай, аз ще ти сервирам закуската.
Люк тръгна бавно към масата, за да не разлее кафето. Когато изпъна крак под масата, за да се понамести, майка му сложи чинията му и каната с кафе на масата и седна до него. В нейната чиния имаше точно два пъти по-малко храна, отколкото в неговата.
— Знаех, че ще се прибереш късно. Нахраних животните и проверих стадото.
Както обикновено не си призна, че го е чакала, а и никога не би се оплакала.
— Благодаря — каза той. — Колко души дойдоха вчера?
— Към двеста, но следобед валя и днес сигурно ще са повече.
— Остана ли нещо за зареждане?
Тя кимна.
— Хосе отхвърли част от работата, преди да се прибере вкъщи, но сигурно ще ни трябват още тикви.
Люк започна да се храни.
— Бикът ме хвърли — обади се след малко. — Така си нараних коляното. Приземих се лошо.
Майка му почука с вилица по чинията си и отвърна:
— Знам.
— Откъде?
— От Лиз, момичето от офиса на арената. Разказа ми какво е станало. Отдавна се познаваме, забрави ли?
Той се изненада и отначало не знаеше какво да каже. Лапна парче наденица и задъвка, обмисляйки как да смени темата.
— Преди да тръгна, споменах, че София ще ни гостува…
— За вечеря — кимна майка му. — Реших да изпека пай с боровинки за десерт.
— Не е необходимо.
— Вече съм го направила.
Тя посочи с вилицата към плота. В ъгъла, между шкафовете, той забеляза любимата й керамична тава, по чиито стени се бяха стекли струйки боровинков сироп.
— Кога успя?
— Снощи — отвърна тя. — Остана ми малко време, след като клиентите се разотидоха. Искаш ли да сготвя яхния?
— Не, ще изпека пържоли.
— А за гарнитура — картофено пюре и грах — додаде тя. — Ще направя и салата.
— Не е необходимо — повтори той.
— Необходимо е, разбира се. Тя ни е гостенка. А и съм опитвала твоето пюре. Ако искаш да дойде пак, по-добре аз да го направя.
Той се усмихна. Едва сега забеляза, че майка му е разтребила и почистила кухнята. Сигурно и къщата.
— Благодаря — каза. — Не се отнасяй прекалено строго с нея.
— Не съм строга. И стой изправен, когато разговаряш с мен.
Той се засмя:
— Значи най-после ми прости?
— Нищо подобно — поклати глава тя. — Ядосана съм, че участва в състезанията, но сезонът свърши. Очаквам да се вразумиш до януари. Случва се да сглупиш, но се надявам, че съм те възпитала да не постъпваш глупаво през цялото време.
Той не отговори, за да не предизвика разправия.
— София ще ти хареса — смени темата.
— Предполагам. Понеже е първото момиче, което каниш тук.