— Ейнджи също идваше.
— Тя е омъжена. А и тогава бяхте деца. Не се брои.
— Не бях дете. Завършвах гимназия.
— Именно.
Той си отряза парче от палачинката и го натопи в сиропа.
— Мисля, че грешиш, но се радвам, че си говорим отново.
Тя си взе от яйцата.
— И аз.
За Люк денят необяснимо как се отличаваше от другите. Обикновено след закуска веднага се залавяше за работа, като отмяташе задачите една по една. Някои не търпяха отлагане — да приготви тиквите например, преди клиентите да започнат да пристигат, или да нагледа болно животно.
Времето до обяд винаги минаваше неусетно. Както и следобед. През повечето дни влизаше за вечеря в къщата с чувството, че не е успял да довърши това или онова, питайки се как са отлетели часовете.
Днешният ден не обещаваше да е по-различен. Както бе предсказала майка му, в ранчото се стекоха повече хора, отколкото в събота. Коли, пикапи и миниванове се редяха от двете страни на алеята чак до главното шосе. Навсякъде щъкаха деца. Въпреки болката в коляното той носеше тикви, помагаше на родителите да намерят децата си в лабиринта и надуваше балони с хелий. Балоните бяха новост тази година, както и хотдогът, чипсът и колата, които предлагаше майка му. Люк обаче не спираше да мисли за София и току си поглеждаше часовника, убеден, че са минали часове, а се оказваше, че са изтекли едва двайсетина минути.
Искаше да я види отново. В петък и събота й се обади и всеки път изтръпваше, докато тя му отговори. Знаеше какво изпитва към нея; проблемът бе, че не беше сигурен дали тя чувства същото. Преди да набере телефонния й номер, го обземаше страх гласът й да не прозвучи равнодушно. Опасенията му не се оправдаваха, но след като разговорът приключеше, той си го преповтаряше, измъчван от съмнения за истинските й чувства.
По-странно нещо не бе преживявал. Не беше вятърничав тийнейджър. Всъщност не помнеше някога да е бил такъв и за пръв път в живота си се чувстваше безпомощен. Знаеше единствено, че иска да е с нея и очаква с нетърпение да дойде време за вечеря.
13.
София
— Знаеш какво означава това, нали? Вечеря с майка му? — попита многозначително Марша.
Ядеше стафиди — те щяха да са закуската, обядът и вечерята й. Като много момичета в пансиона Марша или спестяваше калории за коктейлите, които ще изпие по-късно, или компенсираше излишните калории от предишната вечер.
София си връзваше косата и се готвеше да излезе.
— Означава, че ще ядем.
— Пак отбягваш темата — отбеляза Марша. — Дори не ми разказа какво сте правили в четвъртък вечерта.
— Обясних ти, че в последния момент решихме да вечеряме в японски ресторант. После отидохме в ранчото.
— Леле! Представих си най-подробно цялата нощ.
— Какво по-точно те интересува? — попита раздразнено другото момиче.
— Всичко. И понеже ти очевидно се опитваш да ме държиш в неведение, ще предположа, че двамата сте се разгорещили…
София закопча шнолата.
— Не сме. И се питам защо си толкова любопитна.
— О, не знам. Вероятно защото прехвърчаш като пеперудка из стаята? Или защото на партито в петък вечерта не изгуби ума и дума дори когато видя Брайън? А на футболния мач каубоят се обади и ти излезе да говориш с него точно когато отборът ни щеше да отбележи гол… Според мен нещата стават сериозни.
— Запознахме се преди една седмица. Няма нищо сериозно.
Приятелката й поклати глава.
— Не ти вярвам. Мисля, че го харесваш повече, отколкото признаваш. Но те предупреждавам, че може би грешиш.
София се обърна към нея. Марша изсипа последните стафиди в шепата си и смачка кутията. Хвърли я към кошчето за отпадъци, но не улучи — както обикновено.
— Току-що си приключила една връзка. Не си се възстановила. Новата ти връзка няма шанс — заяви уверено.
— Възстановила съм се. Отдавна скъсах с Брайън.
— Не толкова отдавна. А и той не се е отказал от теб. Иска да те спечели отново дори след случката в събота.
— Е, и?
— Напомням ти, че Люк е първото момче, с което излизаш след Брайън. Не ти е останало време за равносметка. Още си объркана. Помниш ли как се държеше миналата седмица? Подскачаше, щом зърнеше Брайън. И в това емоционално състояние срещна друг. Такива връзки не се получават, защото не си на себе си. Люк не е Брайън. Разбирам го. Казвам само, че след няколко месеца може би ще искаш нещо повече от „Той не е Брайън“. И ако не внимаваш, ще страдаш. Или ще страда той.