— Не знам. Аз я наричам „мамо“.
— Как се казва?
— Линда.
София пробва наум двете обръщения.
— „Госпожа Колинс“ ми се струва по-добре — заключи. — Понеже я виждам за пръв път. Искам да ме хареса.
Той я погледна и за нейна изненада хвана ръката й.
— Ще те хареса.
Преди да успеят да затворят вратата на кухнята, Линда Колинс изключи миксера и погледна първо Люк, после се обърна към София и накрая очите й се спряха пак върху сина й. Остави миксера над купата с картофеното пюре и избърса длани в престилката си. Както бе предвидил Люк, носеше джинси и риза с къси ръкави. Ботушите обаче бяха заменени с удобни обувки. Прошарената й коса бе прибрана на опашка.
— Това ли е младата жена, която криеш от мен?
Тя разпери ръце и поздрави София с лека прегръдка.
— Радвам се да се запознаем. Казвай ми Линда.
Дългите години на открито бяха оставили следи върху лицето й, но кожата й не беше толкова обветрена, колкото очакваше София. Прегръдката й излъчваше сила, несъмнено придобита от физическата работа.
— Приятно ми е. Казвам се София.
— Хубаво е, че Люк най-сетне се реши да те доведе у дома — усмихна се Линда. — Притесних се, да не би да се срамува от старата си майка.
— Знаеш, че не е вярно — възрази Люк, а майка му намигна на София и го прегърна.
— Защо не отидеш да изпечеш месото? Мариновано е в хладилника. А през това време ние със София ще се опознаем.
— Добре. Но не забравяй, че ми обеща да се отнасяш мило с нея.
— Не разбирам защо го казваш — усмихна се тя. — Аз съм най-сговорчивият човек на света! Да ти донеса ли нещо за пиене? Сварих чай.
— Чудесно — кимна София. — Благодаря.
Люк я изгледа окуражително и излезе на верандата. Линда й подаде чашата с чая. Нейната остана на плота. Тя се върна до печката и отвори буркан със зелен грах, който сигурно беше от градината й.
Линда изсипа граха в тигана и добави сол, черен пипер и масло.
— Люк спомена, че учиш в „Уейк Форест“…
— Тази година завършвам.
— Откъде си? Изглежда не си оттук.
Попита я също като Люк през нощта, когато се запознаха. София й описа накратко живота си, а Линда й разказа за ранчото. Разговорът им потече гладко както разговорите с Люк. Линда й обясни, че със сина си си поделят задълженията в ранчото и двамата умеят да вършат всичко, но тя води счетоводството и готви, докато Люк поема повечето работа на открито и ремонтите на машините — не по нейно настояване, а защото сам го предпочита.
Той влезе в кухнята, наля си чаша чай и се върна на верандата да доизпече месото.
— Понякога съжалявам, че не учих в колеж — продължи домакинята.
— Какво би искала да учиш?
— Счетоводство, агрономство, животновъдство… Учех сама и допусках много грешки.
— На мен ми се струва, че се справяш добре — отбеляза София.
Линда не отговори. Вдигна чашата си и отпи.
— Спомена, че имаш по-малки сестри?
— Три — уточни момичето.
— Колко са големи?
— На деветнайсет и на седемнайсет.
— Близначки?
— Мама казва, че й стигали две деца, но татко искал момче, та опитали още веднъж. Кълне се, че щяла да получи сърдечен удар, когато лекарят й съобщил новината.
— Сигурно е било забавно да израснеш в многолюдна къща.
— По-точно в апартамент. И досега живеем там. Но да, беше забавно, макар и малко шумно понякога. Липсва ми сестра ми Александра. С нея спяхме в една стая, докато не заминах в колежа.
— Значи сте близки.
— Да — кимна София.
Линда се взря изпитателно в нея, както понякога я поглеждаше Люк.
— Но?
— Но… сега е различно. Винаги ще бъдем близки, но откакто дойдох в „Уейк“, всичко се промени. Александра учи в „Рутгърс“, но се прибира у дома през две-три седмици, а Бранка и Далена са в гимназията и помагат в закусвалнята. Аз съм тук по осем месеца годишно. Прибирам се през лятото, но докато се приспособим отново един към друг, става време да се връщам. — Тя прокара нокът по издраскания плот на масата. — Не знам как ще се вписвам занапред в живота им. След няколко месеца завършвам и ако не си намеря работа в Ню Йорк или в Ню Джърси, едва ли ще се прибирам често у дома. И какво ще стане тогава?
София усети втренчения поглед на другата жена и осъзна, че за пръв път разкрива пред някого опасенията си. Недоумяваше защо. Дали защото разговорът с Марша я разтревожи? Или защото смяташе, че може да се довери на Линда? Още щом изрече думите, проумя, че отдавна е искала да сподели с някого, който да я разбере.