София не се вълнуваше от такива неща. Стана член на момичешкия клуб отчасти защото се разбираше със съквартирантката си, а и понеже всички първокурснички се включиха. Беше й любопитно, особено след като социалният живот в „Уейк“ се основаваше до голяма степен на гръцката система.
Внесе членския си внос в „Чи Омега“ и се опита да приеме насериозно дейността на клуба. Наистина. През първата година дори обмисляше да стане отговорник. Марша избухна в смях, щом чу плановете й. София също се засмя и така приключи всичко. И слава богу, защото от нея нямаше да излезе добър отговорник. Посещаваше всички събрания — официалните и неформалните — но така и не хвана вяра на лозунгите „клубът ще промени живота ви“ и „членството в «Чи Омега» носи доживотна полза“.
Чуеше ли ги, й се приискваше да вдигне ръка и да попита останалите наистина ли смятат, че ентусиазмът, който проявява през Гръцката седмица, има значение в дългосрочен план. Опитваше се, ала не успяваше да си представи как на интервюто за работа бъдещият й шеф отбелязва: „Виждам, че сте сред хореографите на танца, благодарение на който «Чи Омега» заема челните места в университетската ранглиста. Често казано, госпожице Данко, точно такива умения очакваме от един уредник на музей“.
Как ли пък не.
Клубният живот съставляваше част от опита, натрупан в колежа, и тя не съжаляваше, че е участвала, но никога не бе искала той да изчерпва целия й опит. Нито почти целия й опит. Постъпи в „Уейк Форест“ главно защото искаше да получи добро образование и стипендията й изискваше да поставя на първо място ученето.
Тя разклати чашата си, замислена за изминалата година.
Предишният семестър разбра, че Брайън пак й е изневерил. Беше съкрушена, умът й витаеше и когато изпитите наближиха, се наложи да учи като смахната, за да ги издържи. Едва успя. Но такъв стрес не бе преживявала никога и се зарече да не позволява да се повтаря. Без помощта на Марша нямаше да стигне доникъде и затова се радваше, че се е включила в „Чи Омега“. За нея клубът бе възможност за създаване на приятелства, а не някаква прехвалена групова принадлежност. А приятелството от своя страна нямаше нищо общо със социалните йерархии. Затова, както от самото начало, тя изпълняваше задълженията си, но не повече. Плащаше си таксите и членския внос и отбягваше групичките и момичетата, които смятаха, че „Чи Омега“ е началото и краят на съществуванието.
Момичета, които боготворяха хора като Мери-Кейт например.
Мери-Кейт оглавяваше клуба и олицетворяваше духа на обществото им — с пълни устни и чипо носле, с безупречна кожа и фини черти. Като се добави и състоянието й — семейството й, стар тютюнев клан, бе едно от най-богатите в щата — за мнозина тя представляваше центъра на Вселената. И Мери-Кейт го знаеше. В момента тя царуваше край голяма кръгла маса, заобиколена от по-младите си посестрими, очевидно жадуващи да станат неин образ и подобие. Както винаги говореше за себе си.
— Искам да бъда новатор — заяви тя. — Знам, че няма да променя света, но е важно да опитам.
Джени, Дрю и Бритъни попиваха всяка нейна дума.
— Удивително! — ахна Джени, второкурсничка от Атланта.
София почти не я познаваше. Джени несъмнено ликуваше, че е попаднала в орбитата на Мери-Кейт.
— Не искам да отида в Африка, в Хаити или нещо подобно — продължи Мери-Кейт. — Защо да ходя чак дотам? Татко казва, че има много възможности да помагаш на хората тук. Затова основахме фондацията и след като се дипломирам, ще работя там. Ще съдействам за разрешаването на местните проблеми. Ще променям нашия свят, света на Северна Каролина. Знаете ли, че някои жители на щата все още използват външни тоалетни? Представяте ли си? Да нямате канализация? Ние ще се заемем с тези проблеми.
— Чакай — прекъсна я Дрю. — Обърках се. — Дрю беше от Питсбърг, облечена от главата до петите като Мери-Кейт; дори шапката и ботушите й бяха същите. — Бани ли ще строи фондацията на баща ти?