Тя наклони глава и го погледна въпросително. Сьоренсен взе снимката от ръцете й, изрови друга от купчината, но не й я показа.
— Така да се каже, това е само моето първо впечатление, но…
Той пак спря да говори и изведнъж на Черити й се стори, че знае защо: защото се боеше от това, което всъщност искаше да каже.
— Но? — попита тя.
Сьоренсен отново въздъхна. Изглеждаше объркан.
— Този двигател, капитан Леърд — поде той пак. — И преди десет години конструирахме тези неща много по-добре.
Само миг и Черити разбра. Но не беше много изненадана. Всъщност знаеше го през цялото време.
— Изследвах пробите, които капитан Уолторп взе от кораба — продължи Сьоренсен, тъй като тя не реагира. — Знаете ли какво е това?
— Откъде?
— Титаний — каза Сьоренсен. — Съвсем обикновен титаний. Дори не особено чист. Нашият кораб тук е направен от по-добър и устойчив материал.
— Искате да кажете, че големите ни братя от Космоса съвсем не са толкова велики — произнесе тихо Черити.
— Изобщо нищо не искам да кажа — избухна Сьоренсен, раздразнен изведнъж. Може би се беше сетил, че всяка от думите му се записва и веднага и наживо се препраща към Земята. — Бяхме вътре в кораба за не повече от десет минути. Видяхме само частица от това, което съдържа.
— В по-голямата си част — нищо — припомни Черити. — Знаете ли, професоре, това е, над което най-вече си блъскам главата. Кой ще построи такъв гигантски кораб, за да го изпрати после абсолютно празен в пространството?
— Може би не е бил празен — каза Сьоренсен.
Черити се засмя измъчено.
— Да, сигурно. Може би е ограбен някъде по пътя, а? От космически пирати.
— Е, движил се е дълго време — отговори Сьоренсен сериозно. Отново посочи към пробите. — По този метал е полепнал космически прах. С тези примитивни уреди тук не мога да направя точни измервания, но корабът се движи из Космоса поне от петнадесет хиляди години. Може би и повече. Можете ли да си представите колко неща могат да станат за това време?
Естествено, че не можеше, никой не можеше, но Черити кимна въпреки всичко. Знаеше какво има предвид Сьоренсен.
— Може да е имало катастрофа — каза тя. — Може да не е бил довършен. Може да е бил особен вид транспортен кораб, излязъл от контрол, преди да е бил натоварен. Не мога да си представя друга причина за построяването на толкова огромен кораб, освен че е бил предназначен за транспортиране на нещо.
— Вие — не — потвърди Сьоренсен. — Аз също. Но това не означава, че нещата стоят точно така. Знаете ли как мислят извънземните форми на живот?
— Не — призна Черити. — Но ако този кораб е действително толкова технически старомоден, колкото казвате…
— Не съм казал такова нещо — прекъсна я Сьоренсен. — В някои отношения е по-примитивен, отколкото очаквах. От друга страна обаче, ние не бихме били в състояние да построим толкова огромен кораб и да го изстреляме към други слънчеви системи.
— О, не — възрази Черити. — Не би имало никакъв смисъл.
Сьоренсен кимна, отклони поглед от нея и прехапа долната си устна.
— Има още нещо — каза той, без да я поглежда.
Черити наостри уши.
— Да?
Професорът се приведе над масата и пое в ръка някакъв запечатан в прозрачен плик предмет.
— Това нещо бе намерено от лейтенант Белинджър — заяви той. — В непосредствена близост до този странен пръстен. Можете ли да си представите какво е то?
Черити нямаше особено желание да си играе на гатанки, но му достави удоволствието да разгледа по-продължително въпросната находка. Беше продълговато, почерняло парче метал или пластмаса, започнало вече да се рони поради петнадесетте хиляди години, които според Сьоренсен беше прекарало в абсолютен вакуум и космически мраз.
— Е, и? — попита тя.
Сьоренсен предпазливо пое предмета от ръцете й, все пак струваше доста милиони долари, и го върна обратно на мястото му.
— Помислих го за някаква отломка — каза той. — Нещо, което се е откъртило отнякъде, може би дори и отпадък, който са забравили да отстранят.
Черити го гледаше объркано.
— После му направих рентгенодефектоскопия. — Обърна се и включи един от безбройните монитори на стената пред себе си. Черити разпозна силуета на продълговатия предмет, който току-що беше държала в ръката си. — Този черен слой не е нищо друго, освен космически прах — продължи той. — Своеобразна кора, която се е образувала върху него. А ето това — добави той след точно пресметната пауза, — беше отдолу, капитан Леърд.