Забеляза, че Майк действително беше станал и вършеше нещо в кухнята. Вдигна замаяната си от съня глава, погледна към ръчния си часовник и установи без особена изненада, че е спала над дванадесет часа. Въпреки това не можеше да се каже, че се чувства отпочинала.
Още малко се полюбува на блаженството да си лежи ей така и да се гуши в топлината на чаршафите, после стана без желание, повлече се към банята и през следващите десет минути се постара да се разсъни окончателно под ледените струи на водата.
Мирисът на току-що сварено кафе се носеше вече из малкото жилище, когато тя влезе в кухнята. Майк не беше приготвил само кафе, но и разкошна закуска. Черити не изпитваше почти никакъв глад, но въпреки това се усмихна с благодарност.
Седна и сбърчи вежди, когато забеляза, че Майк направо я изпива с поглед.
— Сега се закусва — заяви тя категорично.
— Имам по-добра идея от това.
— Сладострастник — отвърна Черити подчертано делово.
— Какво искаш? Необходимо ми е да наваксам малко. Нали през последните десет седмици съм те виждал само в скафандър или пък на снимка.
— И това май ти е било много — простена Черити. — Трябваше да ти донеса някое лигаво космическо чудовище от борда на кораба. И освен това — защо се оплакваш? Почти шест седмици бяхме непрекъснато заедно.
— Но не сами — Майк направи гримаса. — И съвсем не без наблюдение, нали?
Черити се усмихна.
— О, няколкото камери. Бихме могли да се позлатим целите, ако можехме да получим процент от филмите — отпи от кафето и тъкмо се канеше да каже още някаква закачлива забележка, когато звънна камбанката на вратата.
Майк трепна изплашено. Погледа я един момент въпросително, после доброто настроение изчезна мигновено от лицето му.
— Ако е пак някой гаден журналист…
Позвъни се отново, но този път неизвестния посетител не вдигаше пръста си от копчето на звънеца. Майк понечи да се изправи, но Черити го възпря с бързо поклащане на главата, закопча пеньоара си догоре и се изправи. Докато вървеше към вратата, звъненето не само не преставаше, но сякаш ставаше все по-настойчиво и напористо.
Черити дори не си направи труда да погледне през шпионката, а направо отвори със замах вратата и се накани да произнесе едно в никакъв случай не и любезно приветствие.
Но пред вратата стоеше не журналист, а строен, млад мъж в униформа на Космическата служба.
— Капитан Леърд? — попита лейтенантът.
Черити кимна. Посетителят извади служебната си карта от джоба на сакото. Вдигна я за части от секундата пред очите й и кимна след това някак неопределено.
— Казаха ми, че мога да намеря при вас лейтенант Уолторп. Така ли е?
— Това засяга ли ви? — попита любезно Черити.
— По принцип — не — призна непознатият. — Но трябва да ви помоля да ме придружите. И двамата.
— Какво се е случило?
Черити се огледа разсеяно. Дори не беше забелязала, че Майк е дошъл подире й. Лейтенантът от Космическата служба поклати неопределено глава:
— Това не мога да ви кажа — отговори. — Имам само заповед да ви отведа. Двамата. И то веднага, моля.
Майк се накани да отговори, но се задоволи само със свиване на рамене и без да каже нито дума повече, тръгна обратно. След малко и Черити го последва. И двамата познаваха прекалено добре този тон в гласа на младия лейтенант, за да не разберат, че е наистина нещо спешно. Имаха десетседмично мъченичество зад гърба си — Бекър едва ли би прекъснал напълно заслужената им отпуска заради някаква дреболия.
Тя не си направи труда да покани лейтенанта да влезе вътре, но само след три минути тя и Майк се появиха отново при него, стегнати в униформите си. Последваха го мълчаливо в асансьора.
Не потеглиха надолу, както беше очаквала, а нагоре, към покрива на сградата, където ги очакваше хеликоптер с работещ двигател, един от тези, които развиваха двойно по-голяма скорост от скоростта на звука и който беше всичко друго, но не и незабележим. Комендант Бекър едва ли би ги повикал с такава машина само за да се осведоми за състоянието им, помисли си тя. Въпреки това не каза нищо, а последва приведена лейтенанта до вратата на хеликоптера. Насреща й се протегна ръка и доста грубичко я изтегли във вътрешността на машината. Едва Майк и младичкият лейтенант я бяха последвали и отлетяха.