— Това е лудост — продължи Сьоренсен с такъв тон и поглед, сякаш изобщо не беше забелязал Бекър. — Седим си тук и… и говорим за война с извънземни, които…
— Все още — прекъсна го остро Бекер, — не говорим за нищо, професоре. Вие сте напълно прав — видяхме само няколко снимки, които могат да означават какво ли не.
Черити вдигна изненадано поглед. Бекер беше слушал техния разговор. Попита се защо.
— Но е вероятно да се… стигне до конфликти — каза предпазливо Майк.
Бекър го погледна безизразно.
— Обявили сме бойна готовност степен DEFCON 2, ако това имате предвид — каза той след малко. — Но това не означава, че ще се стигне непременно до бойни действия. Цялата история може да се окаже и заблуда. Свръхреакция на едната или другата страна. Недоразумение… — Той вдигна ръце като в някаква безпомощност.
— Това е лудост! — настояваше Сьоренсен. — Трябва да е някакъв кошмарен сън. Една… Война между планетите е направо изключена. Дори да можеха да дойдат тук, не би си струвало…
— Но те са вече тук, професоре — каза Бекър много внимателно.
— Това е безсмислица — мърмореше Сьоренсен. Черити почувства, че е близо до нервен срив. — Народ… който е достатъчно напреднал, за да посещава други светове, не може…
— Да води завоевателни войни? — Найлс изсумтя. — О, не, разбира се, че не. В етично отношение ще е много над нас, нали така? Мисля, че нещо подобно са си мислели и индианците тук преди двеста години. И знаете ли какво, професоре? Не са били прави.
Сьоренсен подскочи, но очакваното възражение не последва. Той само погледна Найлс, после пак отклони поглед и запали нова цигара, въпреки че предишната димеше, наполовина изпушена, в пепелника.
— От всичко това няма никакъв смисъл — обади се внезапно Ландърс. С изключение на Терховън, досега той беше останал най-мълчалив; Черити напълно беше забравила, че и той е тук. Сега гледаше ту Бекър, ту Сьоренсен. — По дяволите, та всички ние знаем как изглежда отвътре този, така наречен, междупланетен кораб. По-примитивен е, отколкото ако го бяхме правили ние.
— И? — попита Бекър.
— Откъде идва този… този генератор на материя или каквото и да е то? Изобщо не отговаря на представите ни!
— Доста неща не отговарят на представите ни — потвърди Бекър. — Но с тези неща трябва да се занимават учените, не мислите ли? Рано или късно ще намерим обяснението.
— Ако ни оставят време за това.
Бекър изгледа остро Черити.
— Не сте тук, за да разпространявате песимизъм, капитане — заяви той. — Положението е сериозно, но ще се справим с него, не се тревожете. Корабът е само един, независимо колко голям, и все едно колко бръмбари чудовища и всякакви други твари ще излязат от него, ако е необходимо, ще ги взривим всичките.
Да, помисли си Черити, точно това беше отговорът, който беше очаквала от Бекър. И дори малко се надяваше да е прав, че ще могат да го направят, когато се наложи. Тя самата не беше толкова сигурна.
— Звучи така, сякаш само това и чакате, Бекър! — възкликна ядосано Сьоренсен.
Бекър запази спокойствие.
— Не — отвърна той бавно. — Ако искате да знаете, изпитвам ужасен страх от тази стъпка. Но съм готов, ако е необходимо.
— Защо сме тук, коменданте — попита Черити, преди Сьоренсен да започне отново. — Навярно не за да се съвещаваме относно офанзива срещу пришълците или…?
Бекър се усмихна слабо и после отново застана сериозно.
— Не. Исках само лично да ви съобщя маршрутите, това е всичко. „КОНКЪРЪР“ и другите две совалки от същия тип се предислоцират. За всеки случай — добави той.
— Предислоцират? Къде?
— СС Нула Едно — отговори Бекър.
Черити беше очаквала нещо такова, но се питаше защо е необходимо. И зададе този въпрос на глас.
— Защото имаме само три бойни кораба, капитане — отвърна недоволно Бекър. — И защото искаме да сме подготвени за всякакви изненади. Известен ви е планът Омега, нали? — Укорът в гласа му беше повече от явен. Всички утихнаха изведнъж, с изключение на Сьоренсен. Ученият премига объркано.
— Планът Омега?
Черити погледна въпросително Бекър и той кимна в знак на съгласие.
— План в случай на критична ситуация — поясни Черити. — Разбира се, не за тази, която е настъпила сега, а за… — тя произнесе думите подчертано подигравателно, с което си навлече още един гневен поглед от Бекър, — невероятната представа, че някой ден ще се стигне до огромния сблъсък между нас и братята на Демизов от отсрещната страна, професоре. Станцията СС Нула Едно е най-сигурният и дълбок бункер в тази страна. Твърди се, че би издържал и на пряко ядрено попадение, макар че още никой не го е изпробвал. Планът Омега предвижда евакуация на правителството на САЩ в това съоръжение.