Малката флотилия от сребристи дискове постепенно се издигаше все по-нагоре, като те се отдалечаваха както от кораба, така и един от друг, образувайки огромно, постепенно разпръскващо се полукълбо над междузвездния кораб.
— Почва се — повтори отново Майк.
Беше прав. Стана зловещо бързо и без всякакво предупреждение: с всяка изминала секунда спокойното, плавно движение на малките сребърни монети се превръщаше в бесен полет нагоре. Подреденото образувание се пръсна като при безшумна експлозия, дисковете полетяха стремително във всички посоки и след това…
… Изображението изчезна. Телевизорът излъчваше само трепкаща светлина.
Майк простена.
— Ето, това е — прошепна той. — Свалили са сателита.
Без да говорят повече, те се заеха да обличат униформите си. След по-малко от две минути излязоха от апартамента. „На ония от Пентагона сигурно им хлопа нещо — помисли Черити, — да излъчват тези снимки на живо по телевизията.“
Навън по коридорите беше истинска лудница. Някой крещеше истерично, но паниката все още не беше избухнала истински. Хората все още не бяха разбрали докрай това, което току-що бяха видели. И Черити нямаше никакво желание да се намира в тази сграда, когато те се осъзнаеха.
Тя докосна Майк за ръката и му посочи стълбите.
— Хайде. Преди да се е задръстил и този изход.
Те хукнаха, но не бяха първите, които се бяха сетили за това. Един дебел мъж, който тътреше след себе си огромен куфар и влечеше не по-слабата си съпруга, пречеше да се слиза по стълбите, а от долните етажи вече се чуваха първите викове.
— Идват! — пъшкаше дебелакът. — Мили боже, помогни ни, те идват! Ще ни избият всичките!
„Може и да си прав!“ — помисли Черити мрачно. Въпреки това се опита да се усмихне, отстъпи половин крачка назад и зачака дебелият мъж да се промъкне край нея с куфара си и да освободи стълбището.
Но той нямаше такова намерение. Вместо това се спря и се втренчи в тях двамата с Майк.
— Вие… вие сте военни — каза той и посочи униформите им. — Ще ги унищожите, нали? И ще ги прогоните? — Пусна куфара си на земята и протегна ръце към Черити.
Майк дръпна стремително ръката й, избута дебеланкото с все сила настрани и я повлече. Виковете от долните етажи се засилиха. Някъде изтрещя изстрел.
Пусна я едва когато бяха стигнали до покрива и бяха тръшнали вратата след себе си. Черити отстъпи ядосано крачка назад и го стрелна с поглед:
— Нужно ли беше това? — попита тя остро. — По дяволите, бедният човек само…
— Само се страхуваше — прекъсна я грубо Майк. — Така ли е? Както и останалите десет милиона жители на този град. — Посочи с гневен жест към небето нагоре. — Какво щеше да правиш? Да го вземеш със себе си ли? Хеликоптерът, за съжаление, не е достатъчно голям, за да вземе на стоп десет милиона души.
Черити го гледаше изненадано, но се съмняваше, че Майк подозира какви мисли се въртят в този момент в главата й. Почна се вече, мислеше си тя замаяно. От телевизионното предаване не бяха минали и пет минути, но вече се почна. Дори хора като Майк взеха да се променят.
Потресена, тя се обърна настрани, приближи се до парапета на покрива и надникна долу.
По улиците се бяха появили повече коли, но все още гледката беше относително спокойна. Това нямаше да продължи много. След няколко минути там щеше да настъпи истински ад. Нито един от тези глупаци, които бяха седнали в колите си и се мъчеха да излязат от града, нямаше да стигне дори до моста.
Погледна нагоре — къде ли се бавеше този хеликоптер? — и изведнъж беше принудена да си признае, че нейните чувства не се отличават ни най-малко от тези на останалите. И тя искаше да се махне по-скоро от тук. Разбира се, това беше неин дълг, планът беше изработен с точност до секундата, за случай точно като този, който бе настъпил сега. Но това не променяше нищо от обстоятелството, че изпитва безкрайно облекчение при мисълта, че след няколко минути ще се качи на хеликоптера и ще може да се измъкне от дяволския капан, в който се беше превърнал градът.
Ръката на Майк показа нещо точно над тях и тя проследи движението. Малката светеща точка, която сочеше Майк, започна да нараства и да се приближава с бясна скорост. Силен рев на мотори — ту затихващ, ту усилващ се — се смени с шума на вятъра и виковете, които достигаха до тях отдолу. Реактивният хеликоптер. Беше точен. Военният апарат на Бекър явно беше почнал да действа с прецизността на огромен, грижливо поддържан механизъм. Тази мисъл обаче не можа да успокои кой знае колко Черити. Изпитваше твърдата увереност, че съвсем скоро някой ще хвърли доста голямо количество пясък в двигателя на малкия унищожителен апарат на Бекър.