Колинсвил приличаше на лудница. Градът беше в пламъци. Далечните оръдейни залпове се бяха превърнали в безкраен, нестихващ трясък и тътен, сред който само от време на време се чуваше приглушеният изстрел на танковите оръдия. Хора притичваха наоколо, безцелно и обзети от паника. Небето беше почервеняло от отблясъците на огромния пожар, който с бясна скорост поглъщаше града в огромната си паст. Някакъв войник залитна с вик край тях. В гърба му се беше впила дребна фигурка и ризата му беше цялата в кръв. Черити вдигна автомата си, но мъжът отмина твърде бързо. Вероятно тя и без това нямаше да може да го спаси.
Потръпвайки от ужас, се обърна назад и погледна към морето от пламъци, което бушуваше в северната част на Колинсвил; една стена от огън, която подмяташе пред себе си онова, което беше останало от двехилядната армия на Бартън — жалка купчина обзети от паника мъже, които се спускаха в лудешки бяг надолу по улицата. А зад тях…
Светлината беше прекалено ярка, за да може Черити да различи нещо, но това, което видя, накара дъха й да секне. Беше цяла армия от пълзящи, подскачащи, пърхащи с крила, бягащи и мятащи се, ужасяващи същества — картина на Бош, възкръснала за живот. Мъжете не преставаха да стрелят и непрекъснато улучваха по нещо, но ярката огнена стена непрестанно бълваше нови и нови страхотии.
— Насам! — Майк рязко посочи вдясно, не точно в обратна на огъня посока, а към тясна уличка от другата страна на главната улица. И двамата знаеха, че е равнозначно на самоубийство, ако се присъединят към бягащата човешка тълпа. Чисто и просто щяха да бъдат прегазени.
Тъкмо когато бяха прекосили половината улица, в другия край на селището се чу приглушен трясък и Черити усети ужасяващо горещо въздушно течение. Половин секунда след това противотанковият снаряд експлодира в оттатъшния край на улицата, сред напиращата армия от насекоми.
Но и сред хората на Бартън…
Черити ужасено отвърна поглед оттам, хукна слепешката нататък и се спря едва когато бяха стигнали спасителната уличка. Майк приклекна до нея. Вдигна автомата си и даде няколко изстрела към тъмнината пред тях.
Черити се извърна задъхана. Танкът се приближаваше с тракащите си вериги и тя можа да види, че това е допотопен „Шърман“, модел от Втората световна война, който се състоеше сякаш само от ръжда и малко боя. От отворения капак на люка се подаваше набита човешка фигура с бели коси.
— Бартън! — завика тя. — Престанете, за бога!
Думите й потънаха в рева на оръдието. Над улицата премина десетметров огнен език и експлодира на половин миля от тях, в стената на двуетажна сграда. Черити затвори, заслепена, очите си, когато къщата се разлетя на всички страни сред облак от огън и отломки.
После тя вдигна оръжието си, прицели се бързо и натисна спусъка. Чу се изплющяването на единичен изстрел.
Куршумът отхвръкна от бронята на танка на половин метър от Бартън, съвсем безобидно разстояние, но той веднага обърна глава към нея. Въпреки голямата отдалеченост тя видя уплахата му, когато я позна.
— Престанете, идиот такъв! — извика тя с минал във фалцет глас. — Избивате собствените си хора!
Дулото на танка се завъртя. За един кратък, ужасен миг Черити беше почти сигурна, че следващият снаряд ще улучи нея и Майк, но оръдието пак се върна в предишното си положение. Танкът загърмя нататък, намали за момент скоростта си и после я ускори, след като Бартън се измъкна с усилие от люка и скочи на земята.
Фронталната част на армията от насекоми чудовища се беше приближила още повече, но напредваше все по-бавно. По шосето пред Колинсвил те бяха гонили хората на Бартън пред себе си, но тук войниците намираха достатъчно прикрития, за да могат да им препречат пътя.
— Доволен ли сте, глупако? — поздрави Майк генерала. — Колко от хората ви са все още живи? Стотина?
Устните на Бартън се превърнаха в тясна цепнатина. Той трепереше. Но не произнесе нито дума.
Черити хвърли бърз, предупредителен поглед на Майк, придърпа Бартън с грубо движение към прикритието на стената и посочи на север.
— Какво стана? — попита тя направо.
— Беше… капан. — Гласът на Бартън звучеше глухо. Нищо не беше останало от непоколебимата му увереност в победата. — Обкръжихме ги — продължи той. — Открихме местонахождението им, от хеликоптера. Една долина в планините, само на няколко мили оттук.