— Майк? — попита тя.
— Пет минути — отговори Майк. — Недостатъчно.
Черити погледна нерешително нагоре, още пет безвъзвратно загубени секунди, заради които Сьоренсен бе готов да я прати за пет години в ада. Първоначалният й страх, че няма да могат да намерят отново мястото, през което бяха влезли, беше неоснователен: този кораб приличаше на швейцарско сирене — поляната му имаше стотици излази. И въпреки това не й допадаше мисълта да слизат долу в този лабиринт от сенки и неизвестни предмети.
— Окей — съгласи се тя. — Но бъдете предпазливи. И нищо няма да докосвате, Сьоренсен, разбрахме ли се?
Вместо отговор ученият отново се гмурна в дълбочината и този път Черити не го възпрепятства. Сетивата й функционираха с поне двеста процента от капацитета си и тя виждаше, чуваше, усещаше и долавяше с обонянието си неща, за които досега дори не беше подозирала, че изобщо съществуват.
Лъчите на прожекторите се натъкнаха на препятствие. От мрака изпод тях изплува нещо черно, после изчезна отново и изведнъж се видяха обкръжени от сенки и неясни, странни неща, наклонени една към друга тъпи плоскости от метал, пирамидални, кръгли, кубически и абсолютно неописуеми форми, сред тях имаше ровове и внезапно зейващи неправилни отвори, които водеха надолу към други, незнайни дълбини и най-сетне нещо, което поне приблизително приличаше на техника, без Черити обаче да би могла да каже какво точно е.
Навярно и Сьоренсен не би могъл, което обаче не му пречеше да издава непрекъснато тихи звуци на възхита и да размахва все по-отривисто прожектора пред себе си. Безпокойството на Черити се засили. Каквато и дума да използваха за характеризиране на технологията на чуждоземците, тя все пак не представляваше приятна гледка.
Приземиха се върху някаква плоскост от сив метал с големината на футболно игрище, по която имаше безброй малки пукнатини и отвори. Някои от тях изглеждаха като получени следствие на груб натиск върху материала.
— Четири минути — съобщи без подкана Майк. — Три, докато тръгнем обратно.
— О’кей — отговори Черити. — Почвайте тогава.
Белинджър и Сандърс се освободиха от въжето и се заеха бързо, но не припряно, да монтират донесените уреди, за да могат да проведат поне част от тестовете и измерванията, които бяха в списъка на земните колеги на Сьоренсен, докато Майк коленичеше внимателно, изваждайки вибромер от колана си.
Черити го наблюдаваше съсредоточено, без обаче и за миг да изпуска от погледа си всичко наоколо. Още по средата на пътя надолу беше извадила лазерния пистолет, сега само смъкна предпазителя и включи гама-усилвателя. Оръжието завибрира безшумно в ръцете й и в стъкленото дуло проблесна злобна, кървавочервена светлинка. Сьоренсен вдигна поглед, но не каза нищо. Или, помисли си тя, най-сетне е разбрал, че тя носи отговорност за безопасността на експедицията, или пък оставащите секунди са му твърде ценни, за да ги прахосва с излишни забележки.
Майк изчегърта с ножа си широка като длан отломка от металната плоскост, върху която бяха стъпили, прибра я грижливо в един от джобовете на космическия си костюм и се огледа за нещо друго, което би могъл да вземе, докато Сьоренсен развълнувано придърпваше края на осигурителното въже.
— От другата страна! — извика той. — Оня черен цилиндър, капитане!
Черити погледна Майк.
— Две минути — Майк кимна, освободи въжето и се приведе любопитно над нещо долу, без да удостои нито нея, нито Сьоренсен с поглед, и Черити се извърна с подканящ жест към учения.
— Дръжте се здраво, професоре! — Не остави време на Сьоренсен дори за отговор, а литна право към огромния, черен и блестящ цилиндър, който така го беше заинтригувал.
Използваха четвърт от останалото им време, да го достигнат, но резултатът като че ли си струваше усилието: Сьоренсен нададе кратък възхитен вик и едва не я събори, когато се опита да хукне към нещото веднага щом отново се приземиха.
— Двигателят! — заяви той страхопочитателно. — Това трябва да е един от моторите. Заснемете го, капитане! Заснемете всичко!
Черити изобщо не отговори. Камерите работеха от момента, в който бяха напуснали совалката. Дори и да искаха, не можеха да ги изключат. И освен това, тя беше открила нещо, което я привлече значително по-силно отколкото гигантският двигател на ракетата пред тях.