Хари я погледна и тя му се усмихна кокетно. Флиртуваше ли с него? Не, невъзможно. В края на краищата току-що се бяха запознали.
— Вече ви уредих часове в няколко от по-големите радиостанции, в това число и в „Шоуто на Мат Джейкъбс“, което има единайсет милиона слушатели всяка сутрин. Няма по-ефективен от Мат, когато става въпрос за рекламиране на нови книги.
Хари имаше доста въпроси, но Натали беше като карабина „Уинчестър“, стреляща всеки път, когато вдигнеш глава.
— Да ви предупредя — продължи тя, без изобщо да си поема дъх. — Повечето големи предавания ще ви отделят най-много няколко минути, не като вашето Би Би Си. „В дълбочина“ е неразбираема концепция за тях. Не забравяйте през това време да повтаряте заглавието на книгата колкото се може по-често.
Хари запрелиства графика си. Всеки ден сякаш започваше в нов град, където трябваше да говори в сутрешно радиопредаване, след което да дава безброй интервюта и накрая да се втурне към летището.
— Всички писатели ли се посрещат по подобен начин?
— Определено не — каза Натали и ръката й отново докосна крака му. — С което стигаме до най-големия ни проблем с вас.
— Имате проблем с мен?
— И още как. Повечето интервюиращи ще ви питат за времето ви в затвора и как е станало така, че един англичанин е получил Сребърна звезда, но вие трябва да се връщате бързо към книгата.
— В Англия подобно нещо би се сметнало за доста вулгарно.
— А в Америка точно вулгарното те вкарва в списъка на бестселърите.
— Но интервюиращите няма ли да искат да говорим за книгата?
— Хари, трябва да приемете, че никой от тях няма да я е чел. Всеки ден на бюрата им се стоварват по десет нови романа, така че се смятайте за щастливец, ако са прочели нещо повече от заглавието. Ще е бонус, ако изобщо запомнят името ви. Съгласиха се да ви представят в предаванията си, защото сте бивш затворник, награден със Сребърна звезда, така че използвайте това в наша полза и рекламирайте книгата като луд — убеждаваше го тя, докато лимузината спираше пред хотел „Пиер“.
На Хари му се прииска да си беше останал в Англия.
Шофьорът изхвърча навън, отвори багажника и едно пиколо дотърча да вземе куфара. Натали поведе Хари към рецепцията, където той трябваше само да покаже паспорта си и да подпише формуляра. Натали беше подготвила всичко, сякаш беше някакъв лорд.
— Добре дошли в „Пиер“, господин Клифтън — каза рецепционистът, докато му подаваше голям ключ.
— Ще ви чакам във фоайето… — Натали погледна часовника си — след час. Лимузината ще ви откара до „Харвард Клуб“ за обяда с господин Гинзбърг.
— Благодаря — каза Хари и я загледа как се отдалечава и изчезва през въртящата се врата. Забеляза, че не е единственият мъж, чийто поглед не се откъсва от фигурата й.
Пиколото го качи до единайсетия етаж, въведе го в апартамента и му обясни как работи всичко. Хари никога не бе отсядал в хотел с отделна баня и тоалетна. Реши да си води бележки, за да разкаже на майка си всичко, когато се върне в Бристол. Благодари на пиколото и се раздели с единствения долар, който имаше.
Още преди да разопакова багажа си вдигна телефона до леглото и поръча разговор с Ема.
— Ще ви свържа до петнайсетина минути, сър — каза телефонистът от централата.
Хари остана дълго под душа, подсуши се с най-голямата кърпа, която бе виждал, и тъкмо понечи да отвори куфара си, когато телефонът иззвъня.
— Вашият презокеански разговор, сър — каза телефонистът.
Следващият глас, който чу Хари, беше на Ема.
— Ти ли си, скъпи? Чуваш ли ме?
— Идеално, миличка — усмихнато отвърна Хари.
— Вече говориш като американец. Представям си какъв ли ще си след три седмици.
— Готов да се върна в Бристол, предполагам, особено ако книгата не влезе в списъка на бестселърите.
— А ако наистина не влезе?
— Може да се прибера по-рано.
— Ще е чудесно. И откъде се обаждаш?
— От „Пиер“. Настаниха ме в най-огромната хотелска стая, която съм виждал. На леглото могат да спят четирима.
— Гледай да е само един.
— Има климатик и радио в банята. Още не съм разбрал как се включва всичко. И как се изключва.
— Трябваше да вземеш Себ. Досега вече да е овладял всичко.
— Или да е разглобил всичко и да ме остави да го сглобявам. Как е той?
— Чудесно. Даже изглежда по-спокоен без детегледачка.