— Радвам се да го чуя. А как върви издирването на мис Джей Смит?
— Бавно, но съм поканена на разговор в „Барнардо“ утре следобед.
— Звучи обещаващо.
— Сутринта имам среща с мистър Мичъл, за да знам какво да казвам и, което е може би по-важно, какво да не казвам.
— Ще се справиш, Ема. Не забравяй, че задачата им е да пращат децата в добри домове. Тревожа се само как ще реагира Себ, когато разбере какво си намислила.
— Той вече знае. Повдигнах въпроса снощи, преди да си легне и за моя изненада идеята страшно му хареса. Но като става дума за Себ, винаги се появява и друг проблем.
— И този път какъв е той?
— Очаква да има думата, когато се стигне до избора. Добрата новина е, че иска сестра.
— Но все пак може да се окаже трудно, ако не си падне по мис Смит, а хареса друго момиче.
— Не зная какво ще правим, ако стане така.
— Просто ще трябва да го убедим някак, че именно Джесика е неговият избор.
— И как предлагаш да го направим?
— Ще си помисля.
— Само не бива да го подценяваме. Направим ли го, като едното нищо може да ни го върне.
— Хайде да поговорим, когато се прибера — рече Хари. — Трябва да бягам, скъпа. Имам насрочен обяд с Харолд Гинзбърг.
— Прати му много поздрави от мен и не забравяй, че той също не е за подценяване. И между другото, не забравяй да го попиташ какво е станало с…
— Не съм забравил.
— Успех, скъпи — рече Ема. — И гледай да влезеш в списъка на бестселърите!
— По-лоша си и от Натали.
— Коя е Натали?
— Пленителна блондинка, която не може да си отлепи ръцете от мен.
— Наистина имаш страхотно въображение, Хари Клифтън.
Вечерта Ема беше сред първите пристигнали в университетската аудитория за лекцията на професор Сайръс Фелдман на тема „След като спечели войната, изгуби ли Великобритания мира?“.
Седна в края на реда разнебитени столове, горе-долу в средата на залата. Много преди започването на лекцията помещението беше така претъпкано, че закъснелите трябваше да седят по стъпалата на пътеките, а някои се настаниха на первазите на прозорците.
Аудиторията избухна в аплодисменти веднага щом носителят на две награди „Пулицър“ се появи в компанията на заместник-декана. След като всички се настаниха, сър Филип Морис представи госта и запозна накратко слушателите с изтъкнатата кариера на Фелдман, от студентските му години в Принстън през назначаването му като най-млад преподавател в Станфорд до втората награда „Пулицър“, която бе спечелил предишната година. Отново последваха дълги аплодисменти. Фелдман стана от мястото си и се качи на подиума.
Първото, с което професорът впечатли Ема още преди да е заговорил, бе колко красив мъж е — нещо, което Грейс беше пропуснала да спомене в телефонния разговор. Беше над метър и осемдесет, с гъста прошарена коса и загоряло от слънцето лице, което напомняше на всички в кой университет преподава. Атлетичното му тяло скриваше възрастта му и създаваше подозрението, че прекарва в гимнастическия салон поне толкова часове, колкото и в библиотеката.
А щом Фелдман заговори, Ема беше запленена от енергията му и как само за секунди накара всички присъстващи да седят на ръба на столовете си. Студентите започнаха трескаво да си записват всяка дума и Ема съжали, че не си е взела бележник и химикалка.
Без изобщо да използва бележки, професорът умело прескачаше от тема на тема — ролята на Уолстрийт след войната, доларът като нова световна валута, петролът като стока, която ще доминира през втората половина на столетието и може би по-нататък, бъдещата роля на Международния валутен фонд и дали Америка ще остане обвързана със златния стандарт.
Когато лекцията завърши, Ема съжаляваше, че Фелдман засегна транспорта само повърхностно — спомена как самолетът ще промени новия световен ред за бизнеса и туризма. Но като опитен професионалист, той напомни на аудиторията, че е писал книга по темата. Ема реши, че няма да чака до Коледа, за да си я купи. Това я накара да си помисли за Хари с надежда, че се справя добре в Америка.
След като си купи „Новият световен ред“, тя се нареди на дългата опашка чакащи за автограф. Когато дойде редът й, почти беше прочела първата глава и се питаше дали Фелдман ще се съгласи да й отдели няколко минути и да сподели възгледите си за бъдещето на британската транспортна индустрия.
Постави книгата на масата пред него и той й се усмихна приятелски.