Дон Педро Мартинес се появи на дванайсетия, съпровождан от двама младежи. Сър Алън позна най-малкия син на Мартинес Бруно и предположи, че другият сигурно е Себастиан Клифтън. Присъствието на Себастиан го убеди, че Мартинес е сигурен, че парите са все още в статуята.
Дилърите и собствениците на галерии започнаха да обсъждат помежду си дали Мартинес ще прояви по-голям интерес към номер 28, „Кътче от градината на болница «Сен Пол» в Сен Реми“ от Ван Гог или към номер 29, „Мислителят“ на Роден.
Сър Алън винаги се бе смятал за спокоен и уравновесен, когато е под напрежение, но в този момент почувства как пулсът му се ускорява все повече и повече с напредването на търга. Когато наддаването за Ван Гог започна от 80 000 и приключи на 140 000, което беше нечуван рекорд за художника, сър Алън извади носната си кърпа и попи потта от челото си.
Обърна страницата на каталога, за да погледне шедьовъра, на който се възхищаваше, но по ирония на съдбата се надяваше да изгуби в наддаването за него.
— Номер двайсет и девет, „Мислителят“ на Огюст Роден — каза мистър Уилсън. — Ако погледнете в каталога, ще видите, че отливката е направена от Алекс Рудие. Самото произведение е изложено при входа на залата — добави аукционерът. Мнозина обърнаха глави към бронзовата скулптура. — Беше показан значителен интерес към произведението, така че откривам наддаването с начална цена четирийсет хиляди паунда. Благодаря, сър — каза той и посочи джентълмена, седящ точно срещу него. Няколко глави се обърнаха с надеждата да разпознаят наддаващия.
Сър Алън отвърна с леко, едва забележимо кимане.
— Петдесет хиляди — обяви аукционерът и отново насочи вниманието си към мъжа пред себе си, който пак вдигна ръка. — Имам предложение за шейсет хиляди.
Мистър Уилсън стрелна с поглед сър Алън, видя същото леко кимане, обърна се към мъжа отпред и му предложи да вдигне на 80 000, но беше посрещнат с намръщена разочарована физиономия и твърдо поклащане на глава.
— Имам предложение за седемдесет хиляди паунда — каза аукционерът и погледна сър Алън, който изведнъж започна да се изпълва със съмнение. Точно тогава обаче мистър Уилсън погледна наляво и каза: — Осемдесет хиляди. Имам предложение по телефона за осемдесет хиляди. — Незабавно погледна отново към сър Алън и измърка: — Деветдесет хиляди?
Сър Алън кимна.
Уилсън погледна към човека на телефона и след секунда той вдигна ръка.
— Сто хиляди. Сто и десет? — попита той, като погледна отново сър Алън и се ухили малко коварно.
Дали да продължи? За първи път в живота си секретарят на кабинета реши да рискува. И кимна.
— Имам предложение за сто и десет хиляди паунда — каза Уилсън, като гледаше право към служителя на „Сотбис“, който държеше слушалката и очакваше инструкции.
Мартинес се обърна да види дали няма да познае кой точно наддава срещу него.
Разговорът по телефона продължаваше. С всяка секунда сър Алън се изнервяше все повече. Опита се да не мисли за възможността Мартинес да го е изиграл и да е вкарал в страната осемте милиона по друг начин, докато хората от САС са изгаряли фалшификати на фалшификатите. Изминалите двайсет секунди му се сториха като цял час. И изведнъж мъжът на телефона вдигна ръка.
— Имам предложение за сто и двайсет хиляди по телефона — каза Уилсън, като се мъчеше да скрие тържеството си.
Погледна отново сър Алън, който не помръдна нито мускул.
— Има предложение за сто и двайсет хиляди — повтори той. — Ще обявя статуята за продадена за сто и двайсет хиляди, това е последната ви възможност — каза той, като гледаше сър Алън, но секретарят на кабинета бе влязъл в естествената си роля на мандарин и седеше абсолютно безизразно.
— Продадено за сто и двайсет хиляди паунда — обяви Уилсън, удари с чукчето и се усмихна любезно на мъжа с телефона.
Сър Алън въздъхна с облекчение и облекчението му нарасна, когато видя самодоволната усмивка на Мартинес. Физиономията му го убеди, че аржентинецът вярва, че само за някакви си 120 000 е откупил собствената си статуя, в която има осем милиона. И утре несъмнено възнамеряваше да започне на чисто.
Две наддавания по-късно Мартинес стана от мястото си на третия ред и си запробива път през хората, без изобщо да го е грижа, че те може би следят търга. Щом стигна пътеката, тръгна с доволна усмивка към изхода и изчезна. Двамата младежи, които го последваха, поне изглеждаха смутени.
Сър Алън изчака още няколко наддавания и излезе чак тогава. Вечерта бе толкова приятна, че той реши да отиде в клуба си на Пал Мал и да се поглези със стриди и чаша шампанско. Беше готов да даде цяла месечна заплата, за да види физиономията на Мартинес, когато открие, че победата му е била куха.