Тежката врата на сейфа се отвори. Мартинес се загледа за момент в купчините грижливо подредени банкноти от по пет паунда, вмъкнати тайно от членовете на фамилията и доверени служители през последните десет години, взе три пачки и подаде една на Диего, една на Луис и една на Карл. Изгледа ги един по един.
— Никой да не мигне, преди да открием кой е откраднал парите ми. Искам всеки от вас да изиграе своята роля. Ще бъдете възнаградени единствено според резултатите.
Обърна се към Карл.
— Искам да разбереш кой е съобщил на Джайлс Барингтън, че племенникът му е тръгнал към Саутхамптън, а не към летището.
Карл кимна и Мартинес се обърна към Луис.
— Още тази вечер отиваш в Бристол и научаваш кои са враговете на Барингтън. Членовете на Парламента винаги имат врагове и не забравяй, че мнозина от тях са сред собствените им близки. И докато си там, опитай да събереш информация за корабната компания на фамилията. Имат ли някакви финансови трудности? Проблеми с трейдюнионите? Има ли разногласия между членовете на борда за фирмената политика? Какви са настроенията на акционерите им? Разрови всичко, Луис.
— Диего — обърна се дон Педро към най-големия си син, — върни се в „Сотбис“ и разбери кой е другият наддавал за „Мислителят“. Със сигурност са знаели, че парите ми вече не са в статуята, иначе нямаше да рискуват да вдигнат толкова цената.
Замълча за момент, после мушна Диего в гърдите с пръст.
— Най-важната ти задача обаче е да събереш екип, който ще ми позволи да унищожа виновника за кражбата. Започни с най-добрите адвокати, защото те не задават въпроси, когато парите са достатъчно, знаят кои са корумпираните ченгета и кои престъпници винаги успяват да се измъкнат. След като научим отговорите на всички тези въпроси и след като всичко останало си дойде на мястото, ще мога да им го върна тъпкано.
44.
— Сто и двайсет хиляди паунда — каза Хари. — Наддаване по телефона, но от „Таймс“ не знаят кой е бил купувачът.
— Само един човек би могъл да плати толкова — каза Ема. — И мистър Мартинес сигурно вече е разбрал, че не е получил онова, за което е платил. — Хари вдигна поглед от вестника и видя, че жена му е пребледняла. — И доколкото разбирам от такива хора, той ще иска да научи кой е отговорен за кражбата на парите му.
— Но той няма причина да смята, че Себ е замесен. Бях в Буенос Айрес само за няколко часа и никой освен посланика не знаеше кой съм.
— С изключение на мистър… как му беше името?
— Болтън. Но той се върна със същия самолет, с който пътувах и аз.
— Ако бях на мястото на Мартинес — с треперещ глас каза Ема, — първият, когото щях да заподозра, щеше да е Себ.
— Но защо, особено щом той не е бил въвлечен в това?
— Защото е бил последният, видял статуята преди тя да бъде предадена на „Сотбис“.
— Това не е доказателство.
— За Мартинес ще е достатъчно доказателство, повярвай ми. Мисля, че нямаме друг избор, освен да предупредим Себ, че…
Вратата се отвори и Джесика се втурна в стаята.
— Мамо, няма да познаеш къде отива Себ утре!
— Луис, какво научи от посещението си в Бристол?
— Преобърнах всеки камък, за да видя дали няма да изпълзи нещо.
— И изпълзя ли?
— Да. Открих, че макар да е уважаван и доста популярен сред избирателите си, Барингтън е успял да си създаде врагове, сред които бившата си жена и…
— Какъв е нейният проблем?
— Смята, че Барингтън я е подвел много покрай завещанието на майка си, и освен това я е яд, че е била изместена от дъщерята на някакъв си уелски миньор.
— Мисля, че няма да е зле да опиташ да се свържеш с нея.
— Вече опитах, но не е чак толкова лесно. Английската висша класа винаги очаква представянето да се извърши от някой, когото познават. Но докато бях в Бристол, попаднах на един човек, който твърди, че я познава добре.
— Кой е той?
— Майор Алекс Фишър.
— И каква е връзката му с Барингтън?
— Бил е кандидат на консерваторите при последните избори, когато Барингтън го е победил с четири гласа разлика. Фишър твърди, че Барингтън е взел депутатското място с измама, и останах с впечатлението, че е готов на всичко, за да се реваншира.
— В такъв случай трябва да помогнем на каузата му — каза дон Педро.
— Открих също, че след загубата на изборите Фишър е затънал в дългове из цял Бристол и отчаяно търси спасително въже.