— На кого да я посветя?
Тя реши да се възползва от шанса.
— На Ема Барингтън.
Той се вгледа в нея по-внимателно.
— Да не би случайно да сте роднина на покойния сър Уолтър Барингтън?
— Аз съм негова внучка — с гордост отвърна Ема.
— Слушах го преди много години да говори за ролята на транспортната индустрия, ако Америка влезе в Първата световна война. По онова време бях студент и за един час научих от него повече, отколкото от преподавателите си за цял семестър.
— Аз също научих много от него — каза Ема и отвърна на усмивката му.
— Толкова много неща исках да го питам — добави Фелдман. — Но той трябваше същата вечер да вземе влака за Вашингтон. Така и не го видях отново.
— Аз също искам да ви питам много неща — каза Ема. — Всъщност по-точно би било „трябва“.
Фелдман погледна опашката зад нея и каза:
— Предполагам, че ще приключа след не повече от половин час. И тъй като тази вечер няма да хващам влака за Вашингтон, може би ще се съгласите да поговорим насаме, преди да замина, мис Барингтън?
4.
— И как е любимката ми Ема? — попита Харолд Гинзбърг, след като посрещна Хари в „Харвард Клуб“.
— Току-що разговарях с нея по телефона — каза Хари. — Праща ви най-сърдечни поздрави и съжалява, че не успя да дойде.
— Аз също. Кажете й, че следващия път няма да приема никакви извинения. — Гинзбърг поведе госта си през салона и двамата се настаниха на явно обичайната му маса в ъгъла. — Надявам се, че „Пиер“ ви допада — каза той, докато келнерът им поднасяше менюто.
— Щеше да е чудесно, стига да знаех как да спра душа.
Гинзбърг се разсмя.
— Може би е трябвало да помолите мис Редууд да ви се притече на помощ.
— Тогава нямаше да знам как да спра нея.
— А, значи вече ви е напълнила главата с приказки колко е важно да вкараме „Нищо рисковано“ колкото се може по-бързо в списъка на бестселърите.
— Невероятна дама.
— Точно затова я направих директор — каза Гинзбърг, — въпреки протестите на няколко директори, които не искаха жена в борда.
— Ема би се гордяла с вас — каза Хари. — И ви уверявам, че мис Редууд ме предупреди за последиците, ако се проваля.
— Типично за Натали. И не забравяйте, че само тя решава дали ще се върнете със самолет, или с гребна лодка.
Хари щеше да се разсмее, но не беше сигурен дали издателят му се шегува.
— Щях да я поканя да обядва с нас, но както вероятно забелязахте, в „Харвард Клуб“ не се допускат жени — каза Гинзбърг. — Не го споменавайте на Ема.
— Имам чувството, че ще ги видите в „Харвард Клуб“ много преди да попаднете на жена в някой клуб за джентълмени на Пал Мал или Сейнт Джеймс.
— Преди да говорим за турнето, искам да науча всичко, което сте правили двамата с Ема, след като тя си тръгна от Ню Йорк — каза Гинзбърг. — Как спечелихте Сребърна звезда? Ема има ли работа? Как реагира Себастиан, когато за първи път видя баща си? И…
— Ема пък настоя да не се връщам в Англия, без да съм разбрал какво става със Сефтън Джелкс.
— Какво ще кажете първо да поръчаме? Изобщо не искам да мисля за Сефтън Джелкс на празен стомах.
— Може и да не хващам влака за Вашингтон, но се боя, че довечера ще трябва да се върна в Лондон, мис Барингтън — каза професор Фелдман, след като подписа последната книга. — Утре в десет ще говоря пред Лондонската школа по икономика, така че ще мога да ви отделя само няколко минути.
Ема се опита да скрие разочарованието си.
— Освен ако… — продължи Фелдман.
— Освен ако?
— Освен ако не желаете да пътувате с мен до Лондон. В този случай ще бъда изцяло ваш най-малко за два часа.
Ема се поколеба.
— Ще трябва да се обадя по телефона.
След двайсет минути седеше в първокласно купе срещу професор Фелдман. Първият въпрос беше зададен от него.
— Е, мис Барингтън, семейството ви още ли притежава транспортната фирма, която носи същото видно име?
— Да, майка ми държи двайсет и два процента в нея.
— Това би трябвало да осигурява на семейството повече от достатъчно контрол, а именно това е от значение за всяка организация. Стига някой друг да не вземе повече от двайсет и два процента.
— Брат ми Джайлс не се интересува особено от делата на компанията. Той е член на Парламента и дори не присъства на годишните срещи на директорите. Аз обаче го правя, професоре, точно затова исках да говоря с вас.