Себастиан взе будилника на майка си, за да е сигурен, че няма да закъснее за влака в 7:23 до Падингтън. На сутринта Ема го чакаше долу и му предложи да го откара до Темпъл Мийдс.
— Ще се видиш ли с мистър Мартинес, докато си в Лондон?
— Почти със сигурност — каза Себастиан. — Именно той е предложил с Бруно да идем в Уимбълдън. Защо питаш?
— Просто така.
На Себастиан му се прииска да попита майка си защо изглежда толкова загрижена за мистър Мартинес, но подозираше, че ще получи същия отговор. Просто така.
— Ще имаш ли време да се видиш с леля си Грейс, докато си в Кеймбридж? — попита майка му, сменяйки темата твърде очевидно.
— Тя ме покани на чай в Нюнам в събота следобед.
— Не забравяй да й предадеш много поздрави — каза Ема, докато спираха пред гарата.
Себастиан седна в ъгъла на купето и се зачуди защо родителите му се интересуват толкова от човек, с когото никога не са се срещали. Реши да попита Бруно дали знае за някакъв проблем. В края на краищата Бруно от самото начало не беше убеден, че пътуването му до Буенос Айрес бе добра идея.
Когато влакът влезе в Падингтън, Себастиан бе все така далеч от решаването на загадката. Предаде билета си на кондуктора при бариерата, излезе от гарата и пресече улицата. Спря пред №37 и почука на вратата.
— О, боже! — възкликна мисис Тибит, когато видя кой стои на прага й, и го прегърна. — Не вярвах, че ще те видя отново, Себ.
— Това заведение предлага ли закуска за безпарични първокурсници?
— Ако това означава, че след закуската заминаваш за Кеймбридж, ще видя какво мога да забъркам.
Себастиан я последва вътре.
— И затвори вратата — добави тя. — Хората ще си помислят, че си се родил в плевня.
Себастиан се върна и затвори външната врата, след което слезе по стълбите към кухнята. Когато го видя, Джанис каза: „Я виж какво домъкнала котката“, също го прегърна и сложи пред него най-чудесната закуска на света.
— Е, къде беше, откакто се видяхме за последно? — попита мисис Тибит.
— Ходих до Аржентина и се срещнах с принцеса Маргарет.
— Къде е Аржентина? — попита Джанис.
— Доста далеч — каза мисис Тибит.
— А през септември отивам в Кеймбридж — добави с пълна уста Себастиан. — Благодарение на теб, Тиби.
— Надявам се, че нямаш нищо против, че се свързах с чичо ти.
— Слава богу, че си го направила — рече Себастиан. — Иначе сигурно още щях да съм в Аржентина.
— И какво те води този път в Лондон? — попита Джанис.
— Липсвахте ми толкова много, че просто не издържах — отвърна Себ. — А и къде другаде човек може да намери свястна закуска?
— Тия ги разправяй на някой друг — каза мисис Тибит, докато слагаше трети кренвирш в чинията му.
— Е, има и една друга причина — призна си Себастиан. — Бруно ме покани да гледаме полуфинала мъже в Уимбълдън следобед. Фрейзър срещу Купър.
— Влюбена съм в Ашли Купър — каза Джанис и дори изпусна кърпата за бърсане на чинии.
— Ти би се влюбила във всеки, който стигне до полуфинала — сгълча я мисис Тибит.
— Не е вярно! Никога не съм се влюбвала в Нийл Фрейзър.
Себастиан се разсмя и през следващия час не престана да се смее, поради което се появи на Итън Скуеър чак към единайсет и половина и когато Бруно отвори вратата, каза:
— Виновен съм, но в своя защита ще кажа, че ме задържаха две приятелки.
— Запознайте ме отново с всичко — каза Мартинес. — И не пропускайте нито един детайл.
— Трима опитни шофьори проведоха няколко тренировки през изминалата седмица — каза Диего. — Днес следобед ще направят последното изпълнение.
— Какво може да се провали?
— Ако Клифтън не приеме предложението ти, се проваля всичко.
— Доколкото познавам момчето, няма да може да устои. Само се погрижи да не се сблъскам с него, преди да е заминал за Кеймбридж утре сутринта. Защото не мога да гарантирам, че няма да го удуша.
— Направих всичко възможно пътищата ви да не се пресекат. Ще вечеряш в „Савой“ с майор Фишър, а утре сутринта имаш среща в града с юрисконсулта на компанията, който ще те запознае с правата ти, след като придобиеш седем и половина процента от „Барингтън“.
— А следобед?
— Двамата отиваме в Уимбълдън. Не за да гледаме финала жени, а за да ти осигурим безброй алибита.
— А къде ще е Бруно?
— Ще води приятелката си на кино. Прожекцията започва в два и петнайсет и свършва към пет, така че няма да научи тъжната новина за приятеля си, докато не се прибере вечерта.