— Може и да реагирам прекалено, но държа да разбера какво става — каза Бруно.
— Ако името на майора е Фишър — отвърна намръщено Себастиан, — бъди сигурен, че няма да успееш да разбереш нищо.
— Кой е тоя Фишър, по дяволите?
— Беше кандидат на консерваторите и се състезаваше с чичо ми на последните избори. Не помниш ли? Разказвах ти за него.
— Онзи тип, който се опитал да измами чичо ти с подправяне на гласовете ли?
— Същият. Освен това се опитваше да дестабилизира „Барингтън Шипинг“, като купуваше и продаваше акции на компанията всеки път, когато тя имаше затруднения. Накрая председателят най-сетне се отърва от него и майка ми зае мястото му в борда на директорите.
— Но защо баща ми ще се занимава с мръсник като този тип?
— Възможно е да не става въпрос за Фишър. В такъв случай ще се окаже, че и двамата реагираме прекалено.
— Дано да си прав. Въпреки това си мисля, че трябва да сме нащрек. Може пък да се появи нещо, което да обясни всичко това.
— Прав си. Защото едно е сигурно — не искам да си развалям отношенията с баща ти.
— И дори някой от нас да открие, че поради някаква причина нещата между семействата ни не са добри, това не означава, че и ние трябва да се въвличаме в разприте им, нали?
— Абсолютно съгласен — каза Себастиан, докато стрелката изпълзяваше на шейсет мили в час, което бе поредното ново изживяване. — Колко книги ти даде да изчетеш наставникът ти преди началото на семестъра? — попита той, докато излизаше на външното платно, за да изпревари колона от три камиона, натоварени с въглища.
— Десетина. Но останах с впечатлението, че не очаква да съм ги изчел всичките преди началото на учебната година.
— Аз май не съм прочел десет книги през целия си живот — каза Себастиан, докато задминаваше третия камион. Наложи се обаче рязко да набие спирачка, защото шофьорът на средния камион внезапно зави и започна да изпреварва онзи пред него. Точно когато изглеждаше, че шофьорът ще задмине колегата си и ще се върне във вътрешното платно, Себастиан погледна в огледалото и видя, че третият камион също е излязъл във външното платно.
Камионът пред Себастиан продължаваше напред и се изравни с онзи, който още беше във вътрешното платно. Себастиан отново погледна в огледалото и започна да се изнервя, защото му се стори, че камионът зад тях като че ли приближава.
Бруно се обърна, замаха яростно с ръце на мъжа зад волана и закрещя:
— Какво правиш бе, идиот?!
С безизразна физиономия шофьорът се наведе над волана и камионът продължи да приближава все повече и повече въпреки факта, че камионът пред тях все още не беше изпреварил онзи, който бе във вътрешното платно.
— За бога, размърдай се! — изкрещя Себастиан и натисна клаксона, макар да знаеше, че шофьорът пред него изобщо няма да го чуе. Когато погледна отново в огледалото, с ужас видя, че камионът зад тях почти докосва бронята. А онзи отпред все още не беше приключил с изпреварването, за да се прибере в съседното платно и да даде възможност на Себастиан да натисне газта.
Бруно вече махаше трескаво на шофьора отляво, но той продължаваше да се движи със същата скорост. Нищо не му пречеше да свали крак от газта и да ги пусне да минат във вътрешното платно, но той дори не погледна към тях.
Камионът зад тях удари бронята и побутна малкия автомобил напред. Задният номер се откачи и издрънча на настилката. Себастиан не знаеше какво да направи; не можеше да ускори, без да се блъсне в предния камион и да бъде смачкан между двата като хармоника.
След секунди бяха засилени за втори път, когато камионът зад тях побутна колата им, този път доста по-силно, и я запрати към камиона отпред. Когато последва трети удар, думите на Бруно „Сигурен ли си, че вземаш правилното решение“ изплуваха в ума на Себастиан. Той погледна приятеля си, който се бе вкопчил с две ръце в таблото.
— Искат да ни убият! — изкрещя Бруно. — За бога, Себ, направи нещо!
Себастиан погледна безпомощно към отсрещните платна, но видя плътен поток коли, движещи се в обратната посока.
И тогава камионът пред тях започна да намалява и той разбра, че ако искат да се надяват да оцелеят, ще трябва да вземе решение, при това веднага.
Приемащият наставник беше натоварен със скръбната задача да се обади на бащата на момчето и да му съобщи, че синът му е загинал в трагична автомобилна катастрофа.