— Моля, наричайте ме Сайръс. Вече съм на възраст, на която не искам красиви млади жени да ми напомнят колко съм остарял.
Грейс беше права за едно, помисли си Ема и реши да се възползва. Отвърна на усмивката му и попита:
— Пред какви проблеми според вас ще се изправи корабостроителната индустрия през следващото десетилетие? Нашият нов председател сър Уилям Травърс…
— Първокласен човек. „Кюнард“ постъпиха глупаво, като си позволиха да се лишат от такъв талант — прекъсна я Фелдман.
— Сър Уилям обмисля дали да не добавим нов пътнически лайнер към флота си.
— Пълна лудост! — възкликна Фелдман, тупна с юмрук седалката до себе си и преди Ема да успее да попита защо, добави: — Освен ако нямате излишни пари, от които искате да се отървете, или има някакви данъчни облекчения, за които никой не ми е споменавал.
— Нито едното, нито другото, доколкото знам — каза Ема.
— В такъв случай е време да погледнете фактите. Самолетът е на път да превърне пътническите кораби в плаващи динозаври. Защо му е на един разумен човек да прекосява пет дни Атлантическия океан, когато може да измине същото разстояние по въздуха само за осемнайсет часа?
— Защото е по-спокойно? Или защото се бои от летенето. Или защото ще пристигне в по-добра форма? — предположи Ема, спомняйки си думите на сър Уилям на годишната среща.
— Далеч сте от реалността и настоящето, млада госпожице — каза Фелдман. — Ще се наложи да измислите нещо по-добро, ако смятате да ме убедите. Не, истината е, че съвременните бизнесмени, а най-вече търсещите приключения туристи, ще искат да съкратят времето, необходимо за стигането до целта им, а това само за няколко години ще потопи в буквалния смисъл бизнеса на пътническите лайнери.
— А в дългосрочен план?
— Не разполагате с толкова много време.
— В такъв случай какво препоръчвате?
— Вложете всички свободни средства в построяването на още товарни кораби. Самолетите никога няма да са в състояние да превозват големи или тежки стоки като автомобили, земеделска техника и дори храна.
— Как да убедя в това сър Уилям?
— Изразете ясно позицията си на следващото заседание на борда — каза Фелдман и отново стовари юмрук върху седалката.
— Но аз не съм в борда.
— Не сте в борда ли?
— Да, не съм. И не виждам как „Барингтън Шипинг“ биха назначили жена за директор.
— Нямат избор — повиши тон Фелдман. — Майка ви притежава двайсет и два процента от акциите на компанията. Можете да настоявате за място в борда.
— Но аз нямам нужните познания, а едно двучасово пътуване до Лондон, та било то дори и с носител на „Пулицър“, няма да реши проблема ми.
— В такъв случай е време да получите познанията.
— Какво имате предвид? Не знам в Англия да има университет, в който да се преподава бизнес.
— Значи ще трябва да жертвате три години и да дойдете при мен в Станфорд.
— Не мисля, че съпругът ми и малкият ми син ще сметнат това за добра идея — отвърна Ема, слагайки край на прикритието си.
Думите й накараха професора да млъкне и мина известно време, преди той да заговори отново.
— Можете ли да си позволите марка за десет цента?
— Да — предпазливо отвърна Ема, без да е сигурна в какво точно се забърква.
— В такъв случай с радост ще ви запиша като първокурсничка в Станфорд през есента.
— Но както вече обясних…
— Казахте без никакви колебания, че можете да си позволите марката.
Ема кимна.
— Е, Конгресът току-що прие закон, който позволява на американските военни в чужбина да се запишат да учат бизнес, без да им се налага да посещават лекциите лично.
— Но аз не съм американка и определено не служа в чужбина.
— Така е — каза Фелдман, — но ако се вгледате по-внимателно в текста на закона, ще откриете думата „съюзници“, от която съм сигурен, че определено ще можем да се възползваме. Разбира се, стига да сте сериозна за бъдещето на фамилната компания в дългосрочен план.
— Да, сериозна съм — каза Ема. — Но какво се очаква от мен?
— След като ви регистрирам като студентка в Станфорд, ще ви дам списък на литературата за първата година, както и записи на всички мои лекции. Освен това ще искам всяка седмица да пишете есе и ще ви го връщам, след като го оценя. А ако можете да си позволите повече от десет цента, ще можем дори да разговаряме от време на време по телефона.