— Казвам се Дейвид Слейтър — каза мъжът в центъра. — Аз ще председателствам срещата днес. Да ви представя колегите си, мис Брейтуейт и мистър Нийдам.
Ема се опита да направи бърза преценка на тримата надзорници. Мъжът в средата беше с костюм с жилетка и старомодна вратовръзка и имаше вид на човек, свикнал да председателства. Мис Брейтуейт, която седеше от дясната му страна, носеше костюм от туид отпреди войната и дебели вълнени чорапи. Косата й бе прибрана на кок. Ема заключи със сигурност, че е стара мома, а ако се съдеше по свитите й устни, като че ли рядко се усмихваше. Господинът от лявата страна на председателя беше по-млад от колегите си и видът му напомни на Ема за наскоро свършилата война. Пищният му мустак намекваше, че е служил в Кралските военновъздушни сили.
— Бордът проучи с интерес молбата ви, мисис Клифтън — започна председателят. — И ако нямате нищо против, бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
— Разбира се — отвърна Ема, като се мъчеше да се отпусне.
— Откога обмисляте да осиновите дете, мисис Клифтън?
— Откакто разбрах, че не мога да родя второ — отвърна Ема, без да се впуска в подробности.
Двамата мъже се усмихнаха съчувствено, но мис Брейтуейт остана с безизразна физиономия.
— В молбата си заявявате — продължи председателят, като направи справка с документите, — че предпочитате да осиновите момиче на възраст около пет или шест години. Има ли някаква конкретна причина за това?
— Да — отвърна Ема. — Синът ми Себастиан е единствено дете и със съпруга ми смятаме, че би било добре за него да израсне с дете, което не е имало всички преимущества и удобства, с които е разполагал той от раждането си. — Надяваше се отговорът й да не е прозвучал като заучен и можеше да се закълне, че председателят сложи чавка някъде.
— Можем ли да приемем от отговора ви — продължи той, — че нямате финансови притеснения, които биха ви затруднили да отгледате второ дете?
— Не, абсолютно никакви. Двамата със съпруга ми сме добре осигурени. — Ема видя, че това доведе до втора чавка.
— И един последен въпрос — каза председателят. — В молбата си заявявате, че бихте взели дете от всякакво религиозно изповедание. Мога ли да ви попитам дали изповядвате някаква религия?
— Подобно на доктор Барнардо, аз съм християнка — каза Ема. — Съпругът ми беше стипендиант от хора на „Сейнт Мери Редклиф“. — Погледна председателя в очите и добави: — Преди да продължи в Бристолската гимназия, където стана старши хорист. Аз самата учих в „Ред Мейдс“, преди да спечеля стипендия в Оксфорд.
Председателят докосна вратовръзката си и Ема вече си мислеше, че нещата едва ли могат да се развият по по-добър начин, когато мис Брейтуейт почука с молива си по масата и председателят й кимна.
— Споменахте съпруга си, мисис Клифтън. Мога ли да попитам защо днес той не е с вас?
— В момента е на турне в Съединените щати. Ще се върне след около две седмици.
— Често ли отсъства?
— Не. Всъщност много рядко. Съпругът ми е писател, така че през повечето време е у дома.
— Но все пак от време на време сигурно ходи в библиотеката — предположи мис Брейтуейт с нещо, което би могло да мине и за усмивка.
— Не, имаме си собствена библиотека — отвърна Ема и моментално съжали за думите си.
— А вие работите ли? — попита мис Брейтуейт. Въпросът й прозвуча едва ли не като обвинение.
— Не. Помагам на съпруга си. Смятам, че ролята на съпруга и майка е отговорна работа. — Хари я беше посъветвал да каже това, макар много добре да знаеше, че Ема не вярва на подобни твърдения. Тя пък вярваше в тях още по-малко след срещата си със Сайръс Фелдман.
— Откога сте омъжена, мисис Клифтън? — продължи мис Брейтуейт.
— Отпреди малко повече от три години.
— Но според документите синът ви Себастиан е на осем.
— Да, така е. С Хари се сгодихме през трийсет и девета, но той смяташе, че е негов дълг да постъпи в армията още преди обявяването на войната.
Мис Брейтуейт понечи да зададе поредния си въпрос, но мъжът отляво на председателя се наведе напред и попита:
— Значи сте се оженили веднага след войната, така ли, мисис Клифтън?
— Уви, не — отвърна Ема и го погледна — той имаше само една ръка. — Съпругът ми бе тежко ранен от немска мина дни преди края на войната и мина известно време, преди да се възстанови достатъчно, за да го изпишат от болницата.
Мис Брейтуейт като че ли изобщо не се трогна. Ема се запита дали случайно… и реши да предприеме рискован ход, който Хари със сигурност нямаше да одобри.