— Натали взе нощния полет до Ню Йорк — обясни Джъстин. — Имала среща с друг автор. — Нямаше нужда да добавя, че новият писател явно има повече шансове да се нареди сред първите петнайсет в списъка. Хари не можеше да я вини.
През последната седмица Хари кръстосваше страната, появи се в предавания в Сиатъл, Сан Диего, Рали, Маями и накрая във Вашингтон. Започна да се отпуска без Натали, която непрекъснато да му напомня за списъка, и дори успяваше да спомене „Нищо рисковано“ повече от един път на някои от по-дългите интервюта, макар те да бяха само по местните радиостанции.
Когато се върна в Ню Йорк на последния ден от турнето, Джъстин го настани в един мотел до летището, връчи му билет за икономична класа до Лондон и му пожела успех.
След като попълни формуляра за кандидатстване в Станфорд, Ема написа на Сайръс дълго писмо, в което му благодари за всичко, което бе направил за нея. После насочи вниманието си към обемистия пакет с профилите на Софи Бартън, Сандра Дейвис и Джесика Смит. Нужно й бе да прегледа материалите само повърхностно, за да разбере коя кандидатка предпочита директорката — и това със сигурност не беше мис Дж. Смит.
Какво щеше да стане, ако Себастиан се съгласеше с директорката или — което бе по-лошо — решеше, че предпочита някоя, която дори не влиза в списъка? Ема лежеше будна и й се искаше Хари да й се обади.
Хари си помисли дали да не звънне на Ема, но предположи, че вече сигурно си е легнала. Събра багажа си, за да е готов за ранния полет, легна и се замисли как могат да убедят Себастиан, че Джесика Смит е не само идеалното момиче за негова сестра, но и неговият избор.
Затвори очи, но си даваше сметка, че няма никакъв шанс да заспи, докато климатикът изпълняваше безкраен ритъм, сякаш кандидатстваше за място в „Калипсо“.
Лежеше на тънък дюшек с бучки, положил глава върху дунапренена възглавница, която запушваше ушите му. Тук определено нямаше избор между душ и вана — само умивалник, от крана на който непрекъснато капеше кафява вода. Хари затвори очи и преповтори последните три седмици кадър по кадър, подобно на черно-бял филм. Нямаше цветове. Всичко се оказа една ужасна загуба на време и пари. Налагаше се да си признае, че не го бива за авторски турнета, и щом не можеше да избута книгата си дори сред първите петнайсет след безбройните интервюта и радиопредавания, може би бе време да пенсионира Уилям Уоруик заедно с главен инспектор Дейвънпорт и да си потърси истинска работа.
Директорът на „Сейнт Бийд“ наскоро беше намекнал, че търсят учител по английски, макар Хари да знаеше, че не е замесен от учителско тесто. Джайлс неведнъж споменаваше, че Хари трябва да влезе в борда на компанията, за да представлява интересите на фамилията. Истината обаче бе, че той не беше от фамилията, пък и винаги бе искал да е писател, а не бизнесмен.
Достатъчно лошо бе, че живеят в Барингтън Хол. Книгите все още не му бяха донесли достатъчно пари да купи достойна за Ема къща; освен това Себастиан го питаше съвсем невинно защо не отива на работа всяка сутрин, както правят всички други бащи. Понякога това го караше да се чувства така, сякаш го издържат.
Стана от леглото малко след полунощ. Отчаяно искаше да се обади на Ема и да сподели мислите си с нея, но в Бристол все още бе пет сутринта. Реши да стои буден и да й звънне след около два часа. Тъкмо се канеше да изгаси лампата, когато на вратата се почука.
Можеше да се закълне, че е окачил на дръжката надписа „Не безпокойте“. Облече халата си, прекоси стаята и отвори вратата.
— Поздравления — каза Натали.
Хари я зяпна. Тя държеше бутилка шампанско и беше облечена в тясна рокля с цип отпред, който сякаш беше готов сам да се разкопчае.
— За какво? — попита той.
— Току-що видях първото издание на неделния „Ню Йорк Таймс“. „Нищо рисковано“ е на четиринайсето място. Ти успя!
— Благодаря — рече Хари, без напълно да схваща какво точно означават думите й.
— И тъй като винаги съм била най-голямата ти почитателка, реших, че може да го отпразнуваме.
В ушите на Хари отново зазвучаха думите на баба Филис: „Нали разбираш, че никога няма да си достатъчно добър за нея“.
— Чудесна идея — рече той. — Само момент. — Отиде при багажа си, взе една книга и се върна при Натали. Взе шампанското и й се усмихна. — Щом винаги си била най-голямата ми почитателка, може би е време да прочетеш това. — И й подаде бройката на „Нищо рисковано“. После затвори вратата.