Седна на леглото, наля си шампанско, вдигна телефона и поръча презокеански разговор. Почти беше приключил бутилката, когато Ема се обади.
— Книгата ми изпълзя на четиринайсето място в списъка — малко завалено съобщи Хари.
— Чудесна новина — каза Ема и се прозя.
— А в коридора пред стаята ми има пленителна блондинка, която се опитва да разбие вратата ми. Донесе ми и шампанско.
— Разбира се, че има, скъпи. Между другото, няма да повярваш, ако ти кажа кой поиска да прекарам нощта с него.
6.
Отвори им жена с тъмносиня униформа с колосана бяла яка.
— Аз съм директорката.
Хари стисна ръката й и представи съпругата си и сина си.
— Заповядайте в кабинета ми — каза директорката. — Да поговорим, преди да видите момичетата.
Поведе ги по коридор, по чиито стени висяха шарени рисунки.
— Тази ми харесва — каза Себастиан и спря пред една, но директорката не реагира. Явно смяташе, че децата не бива да бъдат виждани и чувани.
След като влязоха в кабинета на директорката, Хари й каза с какво нетърпение са очаквали срещата.
— Както и децата — отвърна тя. — Но първо трябва да ви обясня някои правила в дома, тъй като единственият ми интерес е доброто на нашите питомци.
— Разбира се — каза Хари. — На ваше разположение сме.
— Трите момичета, към които проявявате интерес, Сандра, Софи и Джесика, в момента имат час по рисуване и ще имате възможност да ги видите как общуват с другите деца. Когато отидем при тях, е важно да им позволим да продължат работата си, за да не се чувстват като конкуренти. Това ще завърши само със сълзи и може да има дългосрочни последици. Били са отхвърлени веднъж и не е нужно това изживяване да им се припомня. Ако децата виждат семейства, естествено ще се досетят, че мислите за осиновяване. Защо иначе да сте тук? Не бива обаче да разбират, че сте се спрели само на две или три от тях. И, разбира се, след като се срещнете с трите момичета, няма да е зле да посетите и домовете ни в Тонтън и Ексетър, преди да вземете решение.
На Хари му се искаше да каже на директорката, че вече са решили, макар да се надяваха всичко да изглежда така, сякаш окончателното решение е на Себастиан.
— Е, готови ли сме да влезем в час по рисуване?
— Да — тутакси отвърна Себастиан, скочи и се затича към вратата.
— Как ще разберем коя коя е? — попита Ема, докато бавно ставаше от стола си.
Директорката изгледа намръщено Себастиан.
— Ще ви представя няколко деца, така че никое от тях да не се почувства изключено. Преди да влезем, имате ли някакви въпроси?
Хари беше изненадан, че Себастиан няма поне сто, а просто ги чака нетърпеливо до вратата. Докато вървяха по коридора към кабинета по рисуване, синът им изтича пред тях.
Директорката отвори вратата и те влязоха и застанаха тихо отзад. Тя кимна на учителката, която оповести:
— Деца, днес си имаме гости.
— Добър ден, мистър и мисис Клифтън — казаха в хор децата; няколко се обърнаха, а други продължиха да рисуват.
— Добър ден — казаха Хари и Ема.
Себастиан остана странно мълчалив.
Хари забеляза, че повечето деца са със сведени глави и изглеждат някак смирени. Пристъпи напред и видя, че едно момче рисува футболен мач. Явно беше почитател на „Бристол Сити“, което накара Хари да се усмихне.
Ема се престори, че гледа някаква рисунка на патица или може би котка, докато се опитваше да познае кое момиче е Джесика. Директорката застана до нея и каза:
— Това е Сандра.
— Чудесна рисунка, Сандра — каза Ема.
На лицето на момичето цъфна огромна усмивка, а Себастиан се наведе и се загледа в рисунката.
Хари приближи и забъбри със Сандра, докато Ема и Себастиан се запознаваха със Софи.
— Това е камила — уверено заяви тя, преди някой да я е попитал.
— Едногърба или двугърба? — попита Себастиан.
— Двугърба — пак така уверено отвърна тя.
— Но си има само една гърбица — отбеляза Себастиан.
Софи се усмихна, веднага добави втора гърбица и попита:
— Ти къде учиш?
— През септември започвам в „Сейнт Бийд“ — отвърна Себастиан.
Хари следеше сина си, който явно се чувстваше добре със Софи; опасяваше се, че той вече е взел решение, но Себастиан внезапно насочи вниманието си към рисунката на едно момче, докато директорката представяше на Хари Джесика. Тя обаче беше така погълната от работата си, че дори не вдигна глава. Колкото и да се опитваше Хари, нищо не можеше да наруши съсредоточаването на момичето. Дали беше срамежлива, може би дори уплашена? Нямаше как да разбере.