Хари се върна при Софи, която бъбреше с Ема за камилата, и тя го попита дали предпочита една или две гърбици. Докато Хари обмисляше въпроса, Ема остави Софи и отиде при Джесика, но подобно на съпруга си, също не можа да изкопчи нито дума от детето. Започна да се пита дали цялото начинание няма да приключи с катастрофа и Джесика ще замине за Австралия, а те ще се окажат със Софи.
Ема се отдалечи и забъбри с едно момче, Томи, което рисуваше изригващ вулкан. По-голямата част от листа беше покрита с тъмночервени пламъци. Докато Томи добавяше още червени петна, Ема си помисли, че Фройд сигурно би осиновил това дете.
Огледа се и видя, че Себастиан бъбри с Джесика, като съсредоточено се взира в нарисувания от нея Ноев ковчег.
Тя като че ли поне го слушаше, макар че не вдигна очи. Себастиан я остави и погледна отново картините на Сандра и Софи, след което застана до вратата.
След малко се върнаха в кабинета на директорката за по чаша чай и след като наля три чаши и им предложи бисквити „Бат Оливър“, тя каза:
— Напълно ще ви разберем, ако решите да си помислите и може би да се върнете отново, или да посетите някой от другите домове, преди да вземете окончателно решение.
Хари мълчеше и чакаше да види каква ще е реакцията на Себастиан.
— Мисля, че и трите момичета са възхитителни — каза Ема. — Почти ми е невъзможно да избирам между тях.
— Съгласен съм — рече Хари. — Може би е по-добре да се вслушаме в съвета ви, да обсъдим нещата и после да ви кажем какво мислим.
— Но това ще е загуба на време, ако всички искаме едно и също момиче — заяви Себастиан с необичайна за едно дете логика.
— Това означава ли, че си решил? — попита баща му. Осъзнаваше, че щом Себастиан разкрие избора си, двамата с Ема могат да се наложат. Но пък това можеше да не е най-добрият начин за Джесика да започне живота си в Барингтън Хол.
— Преди да решите — каза директорката, — може би ще е по-добре да ви дам малко допълнителна информация за всяко от децата. Сандра е най-послушната от трите. Софи е по-общителна, но е малко забравана.
— А Джесика? — попита Хари.
— Тя е несъмнено най-талантливата, но живее в свой собствен свят и трудно се сприятелява. Ако питате мен, Сандра може би ви подхожда най-добре.
Хари видя как от намръщена физиономията на Себастиан става кисела и реши да смени тактиката.
— Да, мисля, че съм съгласен с вас — рече той. — Аз също бих избрал Сандра.
— Аз буквално се разкъсвам — каза Ема. — Хареса ми Софи, такава приказлива и забавна.
Ема и Хари се спогледаха бързо.
— Е, ти избираш, Себ. Сандра или Софи? — попита Хари.
— Нито едната, нито другата. Предпочитам Джесика — заяви той, скочи и избяга от кабинета.
Директорката се намръщи. Явно щеше да си поговори сериозно със Себастиан, ако той беше един от питомците й.
— Все още не е схванал напълно идеята за демокрация — каза Хари в опит да обърне всичко на шега.
Директорката тръгна към вратата. Не изглеждаше особено убедена. Хари и Ема я последваха в коридора. Когато влезе в класната стая, директорката не повярва на очите си. Джесика подаваше рисунката си на Себастиан.
— А ти какво й предложи в замяна? — попита Хари сина си, докато Себастиан минаваше покрай него, стиснал Ноевия ковчег.
— Обещах й, че ако дойде у нас утре следобед на чай, ще я почерпя с любимото й лакомство.
— И какво е любимото й лакомство? — попита Ема.
— Пържени филийки с масло и малинов конфитюр.
— Имате ли нещо против, госпожо директор? — неспокойно попита Хари.
— Не. Но мисля, че би било по-добре да ви гостуват и трите.
— Не, благодаря — каза Ема. — Достатъчно е само Джесика.
— Както желаете — отговори директорката, без да успее да скрие изненадата си.
Докато пътуваха обратно към Барингтън Хол, Хари попита Себастиан защо е избрал Джесика.
— Сандра е доста хубава — рече той. — А Софи е много забавна, но и двете щяха да ми омръзнат до края на месеца.
— Ами Джесика? — попита Ема.
— Прилича ми на теб, мамо.