Когато Джесика дойде, Себастиан я чакаше на вратата.
Тя се качи по стъпалата, хванала директорката с едната си ръка и стиснала рисунка в другата.
— Заповядайте — каза Себастиан, но Джесика остана на горното стъпало като закована. Накрая каза:
— Това е за теб. — И му подаде рисунката.
— Благодаря — каза Себастиан. Веднага позна рисунката, която бе видял в коридора на дома. — Но по-добре влизай, защото няма да мога да изям всички филийки сам.
Джесика пристъпи колебливо в коридора и ченето й увисна. Не заради мисълта за филийките, а при вида на истинските маслени картини в рамки, които висяха по всички стени.
— После — обеща й Себастиан. — Давай, че филийките ще изстинат.
Когато Джесика влезе в салона, Хари и Ема станаха да я посрещнат, но тя отново не можеше да откъсне очи от картините. Накрая седна на канапето до Себастиан и загледа с копнеж купчината цвърчащи пържени филийки, но не помръдна, докато Ема не й подаде чиния, последвана от филийка, последвана от нож, последван от масло и купичка малинов конфитюр.
А после, тъкмо когато Джесика се канеше да се нахвърли върху филийката, директорката се намръщи и момичето каза:
— Благодаря, мисис Клифтън.
Излапа още две филийки, като всеки път повтаряше: „Благодаря, мисис Клифтън“.
Когато отказа четвъртата с: „Не, благодаря, мисис Клифтън“, Ема не беше сигурна дали наистина не иска още, или директорката й е наредила да не изяжда повече от три.
— Чувала ли си за Търнър? — попита Себастиан, след като Джесика изпи втората си чаша „Тайзър“.
Тя кимна мълчаливо. Себастиан стана, хвана я за ръка и я поведе към вратата.
— Добър е — заяви той. — Но не колкото теб.
— Просто не мога да повярвам — промълви директорката, когато вратата зад тях се затвори. — Никога не съм я виждала така непринудена.
— Но тя почти не продума — каза Хари.
— Повярвайте ми, мистър Клифтън, току-що бяхте свидетели на цял монолог в изпълнение на Джесика.
Ема се разсмя.
— Тя е прекрасна. Ако има някакъв шанс да стане член на семейството ни, какво трябва да правим от тук нататък?
— Боя се, че това е дълъг процес — каза директорката. — И невинаги задоволителен. Можете като начало да я каните от време на време у вас и ако нещата потръгнат, да я оставите да прекара уикенда с вас. След това обаче връщане няма, защото тя не бива да гради фалшиви надежди.
— Ще се оставим на вашето вещо ръководство, защото определено искаме да опитаме — каза Хари.
— В такъв случай ще направя всичко по силите си — отвърна директорката и след като изпи трета чаша чай и дори си взе втора филийка, Хари и Ема вече нямаха съмнение какво се очаква от тях.
— Къде ли са се дянали Себастиан и Джесика? — попита Ема, когато директорката спомена, че може би е време да си тръгват.
— Ще ида да ги потърся — каза Хари, и точно тогава децата се втурнаха в салона.
— Време е да си вървим у дома, млада госпожице — каза директорката, докато ставаше. — Все пак не бива да закъсняваме за вечеря.
Джесика обаче отказа да пусне ръката на Себастиан и заяви:
— Не съм гладна.
Директорката не знаеше какво да отговори.
Хари изведе Джесика в коридора и й помогна да си облече палтото. Докато директорката вървеше към изхода, Джесика избухна в сълзи.
— О, не — промълви Ема. — А аз си мислех, че всичко мина толкова добре.
— Не би могло да мине по-добре — прошепна директорката. — Разплакват се само когато не искат да си тръгват. Послушайте съвета ми: ако и двамата сте на едно мнение, попълнете формулярите колкото се може по-бързо.
Джесика се обърна и махна с ръка, преди да се качи в малкия „Остин 7“. По бузите й още се стичаха сълзи.
— Добър избор, Себ — каза Хари и прегърна сина си през раменете, докато гледаха как колата се отдалечава по алеята.
Трябваше да минат още пет месеца, преди директорката да напусне Барингтън Хол за последен път и да се върне в „Барнардо“ сама, след като бе настанила щастливо още една своя питомка. Е, не чак толкова щастливо, защото Хари и Ема доста бързо осъзнаха, че Джесика също има свои проблеми, които изискваха точно толкова внимание, колкото тези на Себастиан.
Никой от двамата не се замисли, че Джесика никога не е спала в собствена стая, и през първата си нощ в Барингтън Хол тя остави вратата широко отворена и плака, докато не заспа. Хари и Ема свикнаха малко топло нещо да се намества в леглото между тях малко след като се е събудила сутринта. Това започна да се случва все по-рядко, след като Себастиан се раздели с плюшеното си мече Уинстън и предаде бившия премиер на Джесика.