Джесика обожаваше Уинстън също като Себастиан, въпреки че новият й брат надуто заяви:
— Вече съм голям за плюшени мечета. Все пак след няколко седмици тръгвам на училище.
Джесика искаше да тръгне в „Сейнт Бийд“ с него, но Хари й обясни, че момичетата и момчетата ходят в различни училища.
— Защо? — попита Джесика.
— Наистина, защо? — попита и Ема.
Когато първият учебен ден най-сетне дойде, Ема се взираше в сина си и се чудеше къде са отлетели годините. Себастиан беше с червено сако, червено кепе и сиви къси панталони. Обувките му бяха лъснати до блясък. Е, поне за първия учебен ден. Джесика стоеше на прага и махаше за довиждане, докато колата се отдалечаваше по алеята към портала. След това седна на горното стъпало и зачака Себастиан да се върне.
Себастиан беше помолил майка му да не идва в училище и когато Хари го попита защо, отвърна:
— Не искам другите момчета да видят как мама ме целува.
Хари беше готов да поспори с него, ако не си бе спомнил собствения си първи ден в „Сейнт Бийд“. С майка му бяха взели трамвая от Стил Хаус Лейн и той бе помолил да слязат една спирка по-рано и да извървят останалото разстояние, та момчетата да не разберат, че нямат кола. И когато се намираха на петдесетина крачки от училищните порти, тя го целуна, но той бързо се сбогува и я остави да стои там. Когато приближаваше за първи път „Сейнт Бийд“, видя как бъдещите му съученици слизат от файтони и автомобили, а един пристигна дори с „Ролс-Ройс“, каран от шофьор с ливрея.
Първата му нощ далеч от дома бе трудна, още повече че за разлика от Джесика той никога не бе спал в една стая с други деца.
Съдбата обаче се беше оказала благосклонна към него, защото леглото му се оказа между това на Барингтън от едната страна и на Дийкинс от другата. Не беше такъв късметлия по отношение на префекта на спалното. Алекс Фишър го пердашеше с пантоф почти всяка нощ през първата седмица поради единствената причина, че Хари бе син на пристанищен работник и следователно не заслужаваше да учи в същото училище като Фишър, син на агент на недвижими имоти. Понякога Хари се питаше какво ли е правил Фишър след завършването на „Сейнт Бийд“. Знаеше, че Джайлс се е сблъскал с него през войната, когато двамата се оказали в един и същи полк в Тобрук, а също и че Фишър живее в Бристол: неотдавна се бяха направили, че не се познават, на едно събиране на випускниците на „Сейнт Бийд“.
Поне Себастиан щеше да пристига с автомобил и нямаше да страда от „проблема Фишър“, защото всяка вечер щеше да се връща в Барингтън Хол. Въпреки това Хари подозираше, че за сина му „Сейнт Бийд“ няма да е по-леко изживяване, отколкото за самия него, та дори причините за това да са съвсем различни.
Щом стигнаха до училището, Себастиан изскочи още преди колата да е спряла. Хари загледа как синът му изтичва през портала и изчезва в масата червени сака, за да стане неразличим от другите сто момчета. Изобщо не погледна назад. Хари подкара бавно обратно към Барингтън Хол и се замисли за следващата глава на новата си книга. Време ли беше Уилям Уоруик да бъде повишен?
Джесика все така седеше на горното стъпало и когато Хари слезе и й се усмихна, първите й думи бяха:
— Кога ще дойде Себ?
Всеки ден, докато Себастиан беше на училище, Джесика се оттегляше в своя собствен свят. Докато чакаше завръщането му, четеше на Уинстън за други животни — за Мечо Пух и Господин Жабок, за Белия заек, за котарака Орландо и за крокодила, който глътнал един часовник.
След като Уинстън заспиваше, тя го слагаше в леглото и се връщаше при статива и рисуването. Рисуваше непрекъснато. Онова, което Ема преди смяташе за детска стая, беше превърнато в ателие. След като изрисува с молив, пастели и бои всяко късче хартия, до което успя да се добере, в това число и старите ръкописи на Хари (той държеше новите заключени), Джесика насочи вниманието си към стените на стаята.
Хари изобщо не искаше да обуздава ентусиазма й, но все пак напомни на Ема, че Барингтън Хол не е техен дом и че може би трябва да се посъветват с Джайлс, преди Джесика да излезе от детската и да открие колко чисти стени има в къщата.
Джайлс обаче беше така очарован от новата обитателка на Барингтън Хол, че заяви, че няма нищо против дори да изрисува цялото имение отвън и отвътре.