— Това ли е единствената причина?
— Не — отвърна директорът. — Един от настоятелите повдигна въпроса, че синът ви е получил полицейско предупреждение за кражба от магазин.
— Но за този инцидент има съвсем невинно обяснение — каза Хари, като се мъчеше да не избухне.
— Не се съмнявам — отвърна Гарет. — Но новият председател на настоятелството беше непреклонен.
— В такъв случай ще звънна и на него. Кой е той?
— Майор Алекс Фишър.
Джайлс Барингтън
1951 — 1954
9.
Джайлс бе поласкан, но не и изненадан, че енорийската църква „Сейнт Ендрю“, където се бе омъжила Елизабет Харви и където бяха кръстени и по-късно получили първото си причастие трите й деца, беше пълна с роднини, приятели и почитатели.
Преподобният Доналдсън припомни на всички във възпоменателната си реч колко много е направила Елизабет Барингтън за местната общност. Без нейната щедрост, каза той, възстановяването на църквата щяло да е невъзможно. След това разказа колко много други хора са се облагодетелствали от нейната мъдрост и проникновение, докато е била патрон на местната болница, и за ролята й като глава на семейството след смъртта на лорд Харви. Джайлс изпита облекчение, както несъмнено и повечето от присъстващите, че викарият не спомена баща му нито веднъж.
Преподобният Доналдсън завърши възхвалата си с думите:
— Елизабет ни напусна рано, само на петдесет и една, но ние нямаме право да оспорваме волята на нашия Господ.
След словото му Джайлс и Себастиан прочетоха Добрият самарянин и Проповедта на планината, а Ема и Грейс изрецитираха стихове от любимите поети на майка си. Ема избра Шели:
А Грейс предпочете Кийтс:
Докато опечалените излизаха от църквата, неколцина попитаха коя е привлекателната жена до сър Джайлс. Хари си помисли, че предсказанието на Елизабет наистина се сбъдва. Облечена изцяло в черно, Вирджиния стоеше отдясно на Джайлс, докато спускаха ковчега на Елизабет в гроба. Хари си спомни думите й: „Все още имам коз в ръкава“.
След погребението Джайлс, Ема и Грейс поканиха неколцина близки приятели в Барингтън Хол за „бдение“, както го наричаха ирландците. Вирджиния обикаляше енергично от опечален на опечален и се представяше, сякаш вече беше господарката на дома. Джайлс като че ли не забелязваше, а дори и да не беше така, явно нямаше нищо против.
— Здравейте, аз съм лейди Вирджиния Фенуик — каза тя, когато се озова пред майката на Хари. — А вие коя сте?
— Аз съм мисис Холкомби — отвърна Мейзи. — Хари е мой син.
— О, да — каза Вирджиния. — Вие бяхте сервитьорка или нещо подобно, нали?
— Аз съм управител на „Гранд Хотел“ в Бристол — отвърна Мейзи, сякаш обясняваше на някакъв досаден клиент.
— А, да. Ще ми трябва време да свикна с идеята за работеща жена. Виждате ли, жените от моята фамилия никога не са работили — каза Вирджиния и побърза да се отдалечи.
— Коя сте вие? — попита я Себастиан.
— Лейди Вирджиния Фенуик. А ти кой си, младежо?
— Себастиан Клифтън.
— А, да. Баща ти успя ли най-сетне да намери училище, което да те приеме?
— През септември отивам в „Бийчкрофт Аби“ — отвърна Себастиан.
— Не е лошо училище — отвърна Вирджиния. — Но едва ли може да се нарече елитно. И тримата ми братя учиха в „Хароу“, също като предишните седем поколения Фенуик.
— А вие къде сте ходили на училище? — попита Себастиан и точно в този момент Джесика дотича при тях и го попита:
— Видя ли Констабъл, Себ?
— Момиченце, не ме прекъсвай, докато говоря — каза Вирджиния. — Това е ужасно невъзпитано.
— Извинете, мис — каза Джесика.
— Не съм „мис“. Винаги се обръщай към мен с „лейди Вирджиния“.
— Видяхте ли Констабъл, лейди Вирджиния? — попита Джесика.
— Видях го. Стилът му е същият като в трите му картини от фамилната ми колекция. Но не е от същата класа като Търнър. Чувала ли си за Търнър?
— Да, лейди Вирджиния — каза Джесика. — Джоузеф Милорд Уилям Търнър, може би най-големият акварелист на своето време.