Ема и Хари се спогледаха, но преди някой от тях да отвори уста, Вирджиния каза:
— Имам две възрастни лели, които наскоро овдовяха. Имението ще е много удобно за тях.
— Джайлс, замислял ли си се изобщо какво може да бъде удобно за Хари и мен? — попита Ема, без да сваля поглед от брат си.
— Можете да се преместите в някоя от постройките в Имението — предложи Джайлс.
— Не мисля, че ще е подходящо, скъпи — каза Вирджиния и го хвана за ръката. — Не бива да забравяме, че смятам да поддържам голямо домакинство, както подобава на дъщерята на граф.
— Нямам никакво желание да живея в постройка в Имението — каза Ема сухо. — Можем да си позволим да си купим собствен дом, благодаря.
— Не се и съмнявам, скъпа — каза Вирджиния. — В края на краищата според Джайлс Хари е доста успешен писател.
Ема не обърна внимание на коментара й и се обърна към брат си.
— Защо си толкова сигурен, че Имението е твое, че да го подаряваш?
— Защото преди известно време мама ме запозна най-обстойно със завещанието си. С удоволствие ще ви запозная със съдържанието му, ако мислите, че това може да ви помогне в плановете за бъдещето.
— Наистина не мисля, че е подходящо да обсъждаме завещанието на мама в деня на погребението й.
— Не искам да изглеждам безчувствена, скъпа — рече Вирджиния, — но тъй като утре сутринта се връщам в Лондон и ще се посветя на подготовка за сватбата, мисля, че е по-добре да изясним тези въпроси, докато всички сме заедно. — Обърна се към Джайлс и го дари със сладка усмивка.
— Съгласен съм с Вирджиния — каза Джайлс. — Моментът е подходящ. Ема, мога да те уверя, че майка се е погрижила повече от адекватно за теб и Грейс. Оставила ви е по десет хиляди паунда и разделя бижутата си поравно между двете. Освен това оставя на Себастиан пет хиляди, с които той ще може да разполага, когато стане пълнолетен.
— Какво щастливо дете — обади се Вирджиния. — Освен това е завещала на Джесика „Шлюз при Кливланд“ на Търнър, но картината ще остане в семейството, докато тя не навърши двайсет и една. — С това единствено изречение Вирджиния разкри, че Джайлс е споделил подробностите около завещанието на майка си с нея, без изобщо да си направи труда да каже на Ема или Грейс. — Изключително щедро — продължи Вирджиния, — като се има предвид, че Джесика дори не е член на фамилията.
— Ние гледаме на Джесика като на наша дъщеря — остро каза Хари. — И се отнасяме с нея като с дъщеря.
— Доведена сестра, ако трябва да сме по-точни — каза Вирджиния. — И не бива да забравяме, че тя е от дом за сираци, както и че е еврейка. Предполагам, че защото съм от Йоркшър, казвам истината в очите.
— Ние от Глостършър — отвърна Ема — също казваме истината в очите и като видим гадна кучка, й казваме, че е гадна кучка.
Стана и с твърди крачки излезе.
За първи път тази вечер Джайлс изглеждаше смутен. Хари вече беше сигурен, че нито Джайлс, нито Вирджиния знаят, че Елизабет е оставила ново завещание. Подбра внимателно думите си.
— Ема е разстроена от смъртта на майка ви и погребението. Сигурен съм, че до сутринта ще се оправи.
Пожела им лека нощ и излезе, без да каже нито дума повече.
Вирджиния погледна годеника си и каза:
— Беше великолепен, миличък. Но трябва да отбележа, че семейството ти е доста докачливо, макар да предполагам, че това може да се очаква след всичко, през което са минали. Боя се обаче, че това не вещае нищо добро за в бъдеще.
10.
— Слушате Би Би Си. Следват новините, представени от Алвар Лидел. В десет часа сутринта премиерът мистър Атли помоли краля за аудиенция и поиска от Негово Величество разрешение да разпусне Парламента и да насрочи нови избори. Мистър Атли се върна в Камарата на общините и обяви, че изборите ще се проведат в четвъртък, двайсет и пети октомври.
На следващия ден всички 622 депутати събраха нещата си, опразниха шкафчетата си, сбогуваха се с колегите и се върнаха в избирателните си райони, за да се подготвят за битката. Сред тях бе и сър Джайлс Барингтън, кандидат на лейбъристите от Бристолското пристанище.
През втората седмица на кампанията, на закуска, Джайлс каза на Хари и Ема, че Вирджиния няма да го съпровожда в предизборните му обиколки. Ема дори не си направи труда да скрие облекчението си.
— Вирджиния смята, че с появата си може да отблъсне избиратели — призна Джайлс. — В края на краищата никой от фамилията й не е гласувал за лейбъристи. Един-двама може и да са поддържали старите либерали, но никога лейбъристи.