Най-добри приятели
Това че работеха заедно създаде силно приятелство между Мелинда Йорк и Мери Мюлер. Толкова много, че бяха по-скоро като сестри. Когато двама мъже нахлуват в техният малък крайпътен ресторант с мисълта за убийство, Мел не се колебае да действа. Тя ще направи всичко, за да защити своята приятелка, както и клиентите им от Новите видове ... особено този към когото си пада от месеци.
Един-единствен акт на храброст предизвиква поредица от събития, които водят до това Сноу да опознае сервитьорката, която обсебва мислите му. Той просто иска Мел да е в безопасност. И да я убеди, че той е мъжът за нея.
Мери търпи тежеста от шегите заради крайния си страх от животните. Фобиите не са смешни. Само тя ли разбира това? Когато действията на Мел ги свързват с двамата мъже от Новите видове, тя би искала да се скрие от онези страшни мъже с остри зъби. Това обаче би я направило лоша приятелка. Тя ще се опита да бъде смела ... чак до момента, в който се изправя в лице с мъжа-лъв на име Лаш. Той ще я накара да се противопостави на страховете си по възможно най-неочакваните начини.
Сноу
Глава 1
- Денят ти е на път да се подобри, Мел. Един от онези джипове на НСО, току-що паркира отвън. Твоят голям и силен човек е с тях.
Мелинда спря да бърше плота и надникна през големите прозорци към паркинга. Със сигурност група от Нови видове се насочи към входните врати. Тя ги очакваше по някое време, но дните и часовете варираха, когато щяха да ядат в бистрото. Обикновено те спираха да обядват, ако имаха среща с шерифа, но друг път можеха да минат няколко седмици преди да се върнат.
Тя сканира лицата им и се загледа в едно по-специално. Слънцето сякаш караше много бледо русата му коса почти да свети. Небесносиньото на очите му, съчетано с острите, силни скули, го правеше абсурдно разкошен. Устата му обаче беше чист грях. Горната устна му придаваше малко арогантен вид, но долната беше по-пълна, малко нацупена. Винаги изпитваше желание да го захапе.
- Благодаря, Мери, каза тя. - Кажи на заядливия готвач да бъде подготвен за тях. Мразя, когато Джоел се кара на персонала наоколо. Напомни му, че клиентите ни могат да го чуят.
Другата сервитьорка се изкикоти.
- Сега отивам там, за да направя точно това. Мисля, че настроението на Джоел се подобрява. Всъщност ми се усмихна преди няколко минути.
- Време беше. Може би се е помирил със съпругата си. Той е така мрачен, само когато се карат.
Новият вид, присъстващ във всички фантазии на Мел, завъртя главата си, казвайки нещо на котешкия вид до него. Мел се изправи от плота и се извърна, грабвайки менюта в замяна на парцала. Тя отброи осем и отиде до вратата да изчака.
Един русокос мъж от кучешкия вид стигна пръв до закусвалнята и дръпна стъклената врата, за да влязат приятелите му от Новите видове.
Мел се усмихна.
- Дясната страна е напълно свободна. Седнете където искате. Тя раздаде менюта, когато минаха покрай нея. Всеки от мъжете й отправи усмивка, някои от тях благодариха ... но когато той влезе след секунда, той не просто грабна края на менюто, а се увери, че докосна с пръсти нейните, докато го вземаше.
Те заключиха погледите си и тя забрави как да диша. Той винаги е имал такъв ефект върху нея. Очите му имаха най-красивият син цвят, който някога бе виждала, толкова светли и разкошни. Дълги, плътни бели мигли ги обримчваха, ярък контраст със загорялата му кожа.
- Здравейте.
Неговият дълбок глас винаги караше зърната й да се втвърдяват. Тонът беше някак груб, но едновременно дрезгав. Секси.
Тя погледна надолу, надявайки се сутиенът й да скрие този досаден факт. Щеше да бъде неудобно, ако видеше фаровете й. Момичетата й бяха добри, сутиенът под тънката й работна риза скриваше твърдите връхчета. Тя си пое въздух и го издиша.
- Здравей.
Мина и последният мъж който взе менюто, докато освобождаваше вратата. Мел се завъртя и грабна таблета си, който беше сложила на плота. Вдишването няколко пъти дълбоко й помогна да се успокои, преди да последва Новите видове през стаята. Те сближиха три маси заедно, за да направят една дълга. Тя изчака, докато се настанят, преди да постави отново усмивката си.
- Какво ще пиете?
Тя се обърна към най-близкия до нея. Не посмя да погледне отново господин Сини очи, както го наричаше. Това би накарало съзнанието й да замръзне и ръцете й да се разтреперят. И преди бе изпитвала тази реакция. Тя просто сведе глава и пишеше на таблета си, тъй като те бяха запознати с принципа на поръчването. Всеки мъж отговаряше един след друг, заявявайки предпочитанията си към газираните напитки.
Накрая тя вдигна поглед.