- Ох. Мел се намръщи. - Това изобщо не е смешно. Звучи болезнено. Бих си помислила, че той ще те дръпне назад.
- Той падна с мен! Опитах се да хвана и двама ни. Мисля, че съвместното ни тегло е причината за счупването ми. Случи се много бързо.
- Това е доста ужасно.
- Кени беше съгласен. Той се оплакваше през цялото време, докато ме караше до болницата, защото нашето забавление свърши, преди той да свърши, сякаш бях слаботелесна, за да спра и двамата ни. Казах му, че китката ми е счупена, но той си помисли, че съм кралица на драмата. Остави ме в спешното и си тръгна.
- Каква отрепка!
- Ето защо вече не съм с него. Тогава тези медицински сестри започнаха да се бъзикат с мен. Мислеха, че съм развратница, като ми разказваха тъпи вицове за русокосите жени. Сякаш бях в настроение да се примиря с тези глупости. Получавала съм това през целия си живот.
- Ти си умна блондинка.
- Благодаря ти. Виждаш защо бях ядосана? Щях да им кажа да ме целунат по дупето, но баща ми вече беше в лошо настроение. Той мрази лошия език. Освен това знаеше какво се е случило, преди да стигне до мен. Сигурна съм, че това беше една от онези медицински сестри, която ме изведе навън. Толкова за поверителността на пациентите. Бях измислила добра лъжа. То включваше туризъм и падане върху скала. Вместо това той нахлу и каза, че съм заземена за цял живот. Той дори ми изнесе лекция за това как Кени не е добър и ми беше забранено да го виждам отново.
- На колко години беше?
- Деветнайсет, но тогава все още живеех у дома.
- Родителите са гадни понякога, но той е бил прав за Кени.
Мери се засмя.
- Да. Той беше. Тя стана сериозна. - Шерифът или заместникът дойде ли вече? Казаха, че ще се нуждаят от изявление от теб.
- Не. Току-що ме оставиха преди час и един от тях ми позволи да заема мобилния му телефон, за да ти се обадя, преди да си тръгнат. Благодаря ти, че дойде.
- Разбира се. Заведението е затворено, докато всичко се почисти и счупените маси бъдат заменени. Джоел каза, че няколко почивни дни ще ни се отразят добре.
- Доктор Али ми каза, че и двамата нападатели са все още живи.
- Новите видове ги изнесоха от тук дишащи, но този с раната в гърдите, Мери сбръчка носа си. - Изглеждаше зле. Не се разстройвай, ако той не успее. Те са мръсници задето се опитаха да убият хора. Говорейки за прострелване, Новият вид ще оживее ли?
- Чух, че Уйнд е преминал през операция и се е справил добре, преди двама члена на работната група да се появят, за да ме откарат вкъщи.
- Те бяха ли от Новите видове, които идват в ресторанта?
- Те бяха хора. Долетяха от Хомеланд с още лекари и ми зададоха въпроси.
- Какво искаха да знаят?
- Показаха ми снимки на мъжете, които застрелях и попитах дали някога съм ги виждала. Не бях ... а съм срещал почти всички в града.
- Невъзможно е да не го правим. Това място не е толкова голямо и имаме само един приличен хранителен магазин. Мери направи физиономия. - Този мини маркет в бензиностанцията в близост до магистралата е доста скъп. Те прецакват туристите.
- И аз не пазарувам там. Мел въздъхна. - Както и да е, просто се радвам, че няма да вляза в затвора. Момчетата от работната група, с които разговарях, казаха, че няма да имам проблеми.
- Да така е Мел. Новите видове бяха много ясни, че си действала в самозащита и си спасила живота им. Шериф Купър дори не се ядоса, че Джоел държи заредена пушка в закусвалнята. По дяволите, той го потупа по гърба. Къде си се научила да стреляш така или иначе?
- Никога не си била в работеща ферма, нали?
- Не. Аз съм градско момиче. Искам да кажа, градът ни не е наистина голям, но не мога да доя крава. Вероятно бих грабнала бик по грешка. Дори не знам как да ги различавам.
- Това ще свърши зле. Мел се засмя, представяйки си този сценарий. Но хуморът й беше краткотраен. - Две думи за теб: плевня вредители. Получавахме инфекции, ако не се отървавахме от тях. Това беше добра практика.
- Какво представляват вредителите в плевня? Мери изглеждаше объркана.
- Плъхове, миещи мечки и змии, най-вече. Със сигурност не ги искаш наоколо. Някои са откровено подли. Въпреки това, ми липсваха някои от тях, защото шумът ги прогони.
Мери потръпна.
Мел се изкикоти.
- Виждаш ли защо напуснах родния си град? Да не говорим, че имахме един бар само и той беше скъп като бензиностанцията и минимаркета. Собствениците сервираха храна само през почивните дни, така че там, имаше само две възможности или си готвиш или искаш да вземеш някого на среща. Всичко останало беше на повече от половин час път. Не беше лошо да пътуваме когато времето беше хубаво, но през зимата бяхме заседнали. Пътищата могат да станат твърде лоши.