- Стани сериозен. Знаеш, че трябва да ме пуснеш в даден момент и шефът ми ще се ядоса, ако не е днес, тъй като утре трябва да работя. Не мога да пропусна смяната си. Джоел няма кой да покрие двама души. Вече сме с намален състав заради напускането на Мел. Трябва да му помогна да интервюира нови сервитьорки. Една от племенниците му щеше да дойде на пълен работен ден, но промени решението си.
Той се наведе, задържайки погледа й.
- Аз съм сериозен. Ти си моя, Мери.
- По дяволите, Лаш! Събуди се. Вече получили това, което си искал. След като приключим с храненето, трябва да отвориш вратата, за да ме пуснеш навън.
- Това, което искам, е ти да разбереш и да приемеш, че си моя полвинка. Защо каза, че ми завиждаш?
- Ти не работиш, не се притесняваш дали можеш да си платиш наема, ако бакшишите са лоши, или откъде идва следващото ти хранене, когато се разболееш достатъчно, за да пропуснеш работа си с дни. Има готвачи, които готвят за теб!
- Ти си моята половинка. Сега живееш тук с мен. Ние не плащаме наем.
- Хайде. Тя го погледна разочаровано. - Бъди сериозен. Наистина не можеш да очакваш от мен да остана тук завинаги.
- Правя го.
- Хората просто не се срещат и се женят. Това е фантазия.
- Аз съм вид. Това е нашият начин.
- Аз не съм и това е лудост.
Той я погледна, докато вдишваше, усещайки лек аромат на страха й. Забеляза признаци за това и в очите й и по начина, по който тя нервно свиваше пръсти. Той не знаеше много за хората, но предполагаше, че тя може да почувства паника.
- Мери, отпусни се.
- Не мога. Ти се ебаваш с мен.
Той пропълзя по-близо до нея. Тя не се отдръпна, но тялото й се напрегна. Той седна на сантиметри от нея и леко притисна тялото си до нейната страна, като постави едната си ръка около кръста й в хлабаво прегръдка. Всичко, което беше научил за нея, проблясваше в съзнанието му. Той получи впечатлението, че мъжете са я наранили дълбоко в миналото и тя призна, че един я е изоставил заради друга жена.
- Аз не съм като мъжете, които познаваш.
Тя спусна брадичка, отказвайки да погледне лицето му.
Той предположи, че е бил прав.
- Никога няма да те пусна. Ти ми принадлежиш. Ще се погрижа за теб. Той протегна другата си ръка и нежно обхвана стомаха й. - И всяко наше дете, което може да имаме.
Тя пое дълбоко дъх и главата й рязко се вдигна, очите й се разшириха, докато го гледаше.
- В момента можеш да носиш моето потомство. Видовете могат да се размножават с хора. Този като мен, за когото говорих, Валиант, вече има едно дете и още едно на път със своята половинка. Това трябва да ти подскаже колко сериозно се отнасям към теб. Поех този риск, защото никога не планирам да те пусна.
Тя поклати глава.
- Лъжеш. Видовете не могат да имат деца.
- Ние можем. Просто не казваме на хората. Те са глупави и ще ни нападнат. Той потърка корема й. - Моето дете може вече да расте вътре в теб.
Тя се движеше по-бързо, отколкото той смяташе за възможно, изтъркаля се извън обсега му и се изправи на крака.
- Копеле! Изглеждаше готова да избяга, погледът й стреляше към бягство.
Той бавно се изправи.
- Нямам родители. Сурогатна майка ме е родила. Това не вреди на чувствата ми.
- Сериозен си, нали?
- Да. Хората лъжат. Видовете не.
- Знае ли Мел, че Сноу може да я забременее?
Той сви рамене.
- Сноу е свързан с нея сега. Предполагам, че той й е казал.
Тя се отдръпна и погледна тялото си, преди да се хвърли към вратата.
Той изръмжа, излитайки след нея. Хвана я, преди тя да я достигне, и я дръпна от краката й. Тя риташе и се караше, забивайки нокти в ръцете му около кръста и гърдите й.
Той се завъртя и я понесе към вечерята, която бяха изоставили.
- Спокойно - изръмжа той.
- Майната ти! Можеше да ме забременееш! Това е толкова объркано. Аз едва се издържам.
- Ще се грижа за теб и за всяко наше дете.
- Пусни ме долу!
Той бавно я спусна на крака, но не я пусна. Държеше тялото си увито около нея.
- Дишай дълбоко.
Тя кимна и той облекчи захвата си още повече, след като изглеждаше, че го слуша. Тя го хвана за ръцете ...
И изведнъж го изненада, като удари лакътя си обратно в корема му.
Той изсумтя от болка, а тя се изви. Хавлията й падна, когато тя бързо се отдалечи от него. Той вдигна глава, за да я види как бяга. Тогава тя избегна вратата, вместо това се насочи към банята.
Той потърка корема си, откривайки там червен белег. Наведе се, грабна кърпата й и бавно я последва. Отново се държеше като плячка.
Той се ухили. Тя можеше да се ядоса, но той беше твърдо решен да я накара да го приеме като свой мъж. Просто нямаше да е лесно.