Беше толкова ядосана, че това я направи безмълвна, но се възстанови бързо.
- Ти си най-арогантният мъж, когото съм срещала!
- Арогантен не е лоша дума. Научих това. Това означава горд.
- Не точно. Това означава, че налагаш себе си и си нахален.
- Аз съм вид.
- Това ли е твоят отговор за всичко?
Той сви рамене.
- Готов съм да пренебрегна недостатъците ти, защото си човек.
- Какви недостатъци? Тя го погледна яростно.
- Държиш се като плячка и отказваш да бъдеш разумна. Това са човешки черти.
- Просто не мога да се справя с теб. Тя протегна ръка и се притисна към гърдите му. - Дръпни се. Трябва да отида да удрям по вратата, докато някой не ме пусне от тук. Аз се връщам у дома.
Той се отдръпна настрана, за нейна изненада, а тя премина покрай него през банята и се насочи към големия интериор на мазето. Направи грешката да погледне назад, само за да осъзнае, че той я следва и е точно зад нея.
Тя спря, завъртя се и повдигна брадичка.
- Отстъпи!
- Ти си моята полвинка. Той се усмихна. - Вероятно моята бременна половинка.
- По-добре да не бъда. Тя се обърна и отново забърза към вратата. Направи само още девет крачки, преди ръката му да се плъзне около нея и той я придърпа към тялото си. Тя трябваше да пусне хавлията си, за да го хване за мишницата под гърдите.
- Ще позволя на родителите ти да се срещнат с нашето дете. Сигурно просто ще избягат, когато го видят така или иначе. Може би ще се страхуват да не бъдат ухапани.
Тя затвори очи, опитвайки се да овладее нервите си. Едно. Две. Три. Четири. Пе..
Внезапно я вдигна от краката й, заровил нос в гърлото й. От него се чу тихо ръмжене.
- Искам да те ухапя, но искам да ти е хубаво.
Очите й се отвориха и тя се размърда в ръцете му.
- Пусни ме!
- Никога. Ти си моя, Мери. Искам да те погаля.
- А аз искам да те ударя.
Той се засмя.
- Харесва ми колко си енергична. Радвам се, че вече не се страхуваш от мен. Той наведе лицето си и сложи горещи, мокри целувки върху рамото й. - Такава секси половинка. Позволи ми да се погрижа за теб.
Тя не се бореше с него. Чувстваше се добре, че я държи в този момент. Ами ако тя беше забременяла с бебето му? Не, малкото, поправи се тя мислено.
Част от нея искаше да му повярва, когато той казваше сладки неща, каквито току-що беше заявил. Може да иска да я задържи и да мисли, че може да се грижи за семейство, но беше някак по-детски, ако смяташ, че животът може да бъде толкова прост. Но не беше.
НСО може да му е дал някакво сигурно убежище в масивната стая, проектирана да бъде негов дом, но тя се съмняваше, че някой, който е отговорник тук, е научил, че все още е с Лаш. В противен случай щяха да дойдат да я вземат и да я извадят от Резервата.
- Мери? Какво мислиш в момента? Той я спусна на крака.
Тя се забори със сълзите си и спечели.
- Не може да се получи между нас.
- Ще стане.
Тя се изви в ръцете му и той разхлаби хватката си достатъчно, за да може тя да се изправи срещу него. Височината му я накара да наклони главата си много назад и да срещне погледа му. Очите му бяха красиви и толкова напрегнати.
- Нямаш представа за какво говориш.
Той я изненада, като отново я вдигна от краката й и я притисна до гърдите си, за да постави лицата им почти на едно ниво.
- Много сериозно се отнасям към чифтосването ни. Видовете не лъжат, Мери. Това не е игра. Не съм като човешките мъже, които са те наранили. Това е ангажимент за цял живот, който поемам. Разбираш ли? Не искам друга жена и никога няма да те пусна. Аз също няма да те напусна. Не се страхувай и от моите малки. НСО има едни от най-добрите лекари, ако това те притеснява. Родени са бебета от други видове и всички те, заедно с човешките си майки, са здрави. Няма от какво да се страхуваш. Просто остани спокойна и се отпусни. Ще допусна твоите родители в живота ни, ако те искат да бъдат. Твоето щастие има значение за мен.
Тя сложи ръце на раменете му и пожела да му повярва. В този момент той можеше да го мисли, но по-късно може да съжалява за всичко. Беше просто лудост да срещнеш някого и да дадеш такива необичайни обещания. Те бяха твърде различни, за да се получи между тях в дългосрочен план.
- Не изглеждаш убедена, изръмжа той. - Кажи ми в какво се съмняваш или страхуваш. Изглеждаш малко уплашена за мен. Той подуши. - И ти миришеш по този начин. Няма да те нараня.
Тя пое дълбоко дъх и го стисна по-силно, харесвайки твърдостта на раменете му под ръцете си.
- Продължаваш да говориш за това какви са Видовете, но забравяш, че не съм такава, Лаш. Ами ако откриеш, че сме твърде различни? Ние сме, знаеш го. Какво ще стане, ако се разделим, след като имаме дете заедно? Дали НСО ще ме избута през портите с нашето дете, или още по-лошо, да не ме пусне близо до собственото ми бебе? Тази кошмарна ситуация я изплаши дори докато говореше. - Боже мой. Биха ли могли да направят това? Да ме отделят от собственото ми дете? Човешките законите не се прилагат тук, нали? Онези стени, които заобикалят това място, ще ми попречат да видя собственото си бебе!