Лаш изръмжа ниско и се обърна, оглеждайки се наоколо. Той занесе Мери до храната, която бяха изоставили, и седна, като я сложи в скута си. Държеше я здраво с една ръка, докато посягаше към браунито в чинията. Той й го предложи.
- Яж това и дишай, полвинке. Жените харесват шоколад, казаха ми също, че това ги прави щастливи.
Тя не го прие.
- Сериозен ли си в момента? Махни го, преди да ти го набутам в лицето.
Той отново постави браунито в чинията и я хвана с двете си ръце.
- Никой няма да те изгони от Резервата или да те държи далеч от нашите малки. Това е глупаво човешко говорене. Така и мисленето, че ще се разделим. Знам термина. Видовете не правят това, след като се чифтосват. Ще се караме понякога, но никога няма да бъдем разделени един от друг. Наясно съм, че си човек, но си с мен. Достатъчно упорит съм и за двама ни. Чу ли ме, когато казах, че никога няма да те пусна? Това е истината. Разстройваш се от неща, които няма да се случат.
Тя затвори очи.
- Мери? Надяваше се тя да не плаче. Виждаше сълзи в очите й и тонът й не беше такъв, какъвто му харесваше. - Никога не бих позволил на никого или каквото и да било да те нарани по някакъв начин.
Тя се облегна на него и подпря буза на гърдите му.
- Правиш това да звучи толкова лесно, но никога нищо не е така.
Той се почувства разочарован, че тя не го слуша. Хората могат да бъдат толкова ирационални. Той го знаеше.
- Тук е така при мен.
- НСО няма да хареса, че ме задържаш. Ще ме изгонят.
Той изсумтя.
- Сега отново си глупава. Всеки вид иска полвинка. Те ще се радват за нас. Искаш ли да се обадя на Джъстис и той да дойде да ти каже, че можеш да останеш?
Тя изглеждаше изненадана, когато се изви в скута му, вторачена в него. Очите й бяха по-широки от нормалното и устата леко се отвори.
- Какво? Той не знаеше какво е казал, че да предизвика тази реакция от нея.
- Джъстис Норт? Лидерът на организацията на Новите видове?
- Не познавам друг Джъстис.
- Познаваш го?
- Да. Той идва в Резервата. Той и половинката му понякога остават в Дивата зона.
- Срещал си се и с Джеси?
- Разбира се.
Тя сякаш го обмисли.
- О.
- За какво мислиш сега?
- Предполагам, че ще ми позволи да остана, ако си приятел с него. Току-що предположих ...
- Какво? Че няма да ми бъде позволена полвинка, защото съм от Дивата зона? Валиант има половинка. Всички сме видове. Джъстис не се отнася към нас така, както Мерикъл. Ние сме семейство за него. Няма значение дали сме били отгледани в килия или клетка.
Тя се намръщи.
- Какво мислиш сега? Той беше любопитен за нейните мисловни процеси. Тя беше трудна за разгадаване.
- Нищо.
- Не лъжи, Мери.
Тя въздъхна и задържа погледа му.
- Все пак не живееш като другите видове. Мел ми показа мястото на Сноу. Беше ми любопитно къде се е преместила и отидохме там, докато тя се облече за сватбата. Той живее в този хотел. Това е хубав апартамент на втория етаж. Ти живееш в мазето.
- Ах. Той разбра. - Това е моят избор. Харесва ми тук долу. Той я пусна с една ръка и махна с ръка. - Обичах откритите пространства в Дивата зона и не обичам да съм сред много други хора. Дори видове. Не съм говорил много, докато израствах. Не ми харесват излишните разговори. Той сви рамене, като отново я държеше с двете си ръце. Харесваше усещането за нея в скута му. - Харесва ми да говоря с теб.
Тя се усмихна леко.
- Дори когато се карам с теб?
- Дори и тогава. Очарована съм от теб.
Изражението на лицето й се отрезви.
- Какво ще се случи, когато ти омръзна? Всички отношения са добри в началото.
- Това няма да се случи, Мери. Когато намерим полвинка, ние не искаме друга жена и това никога няма да се промени. Сега просто търсиш причини да се караш. Спри се. Яж си шоколада.
- Ти си такъв деспот. Тя присви очи. - И не казвай, че си вид.
Той се ухили.
Тя се размърда в скута му и посегна към малката чиния. Изправи се, отхапайки браунито. Той наблюдаваше изражението й, докато очите й се затваряха и тя дъвчеше. Тя като че ли се радваше. Той се зарадва. Лекият звук на удоволствие, който тя издаде, го възбуди. Щеше да й донесе много повече сладкиши, ако лакомствата я правеха щастлива.
- Боже. Резервата има най-добрата храна. Тя отвори очи и му предложи хапка.
Той поклати глава.