- Не ям шоколад.
Веждите й се вдигнаха нагоре.
- Не го правиш?
- Стомахът ми се чувства зле. Вместо това харесвам плодове.
- О. Може би защото си част лъв или нещо подобно.
- Може би. Обичам сладолед, но не и шоколадов.
- Кой е любимият ти вкус?
- Ванилия.
- Толкова сме различни.
- Спри да търсиш оправдания, за да не ми бъдеш половинка. Ние сме съвместими. Искаш ли да те заведа до нашето легло и да ти покажа отново?
Погледът й остави неговия и тя се намръщи към платформата.
- Това ще бъде сериозен проблем за нашата връзка, Лаш. Трябва да направш компромис по този въпрос.
- За нас горе е по-безопасно. Ще спя по-добре, знаейки, че сме там, където хората не могат да стигнат до нас, ако нарушат сигурността.
- Отказвам да ти позволя да скачаш с мен цял ден. Не ядеш шоколад, защото разстройва стомаха ти. Това се случва с моя, когато ме качваш там или ме сваляш.
- Хората атакуват НСО, Мери.
Тя въздъхна и го загледа, довършвайки браунито си. Умът й работеше. Виждаше как в очите й проблясват емоции. Той изчака, знаейки, че тя ще говори с него скоро. Това му харесваше в неговата половинка. Тя имаше много мнения и думи да каже.
- Какво ще стане, ако имаме бебе? Ще пълзи. Може да падне от платформата. Мислил ли си за това?
Той не беше
- Ще ги накарам да сложат много постелки под него. Не се наранени, когато кацна на постелките, след като падна от отвора. Високо е почти колкото леглото ми. Синът ни няма да пострада.
- Невъзможно е за мен това, Лаш. Това означава, че не мога да живея така. Леглото трябва да слезе.
Той изръмжа, без да хареса искането й.
Меи се размърда в ръцете му, но той отказа да я пусне. Тя остави чинията и се изви към него, като сложи ръце на гърдите му. Харесваше му, когато го погали, което тя направи в този момент.
- Опитваш ли се да ме манипулираш чрез докосване? Той нямаше намерение да признае, че работи. Усети как се омекотява, искайки да й даде всичко, което тя поиска.
- Не. Искаш да се откажа от целия си живот, за да живея тук. Дали леглото може да се направи да се спуска, за да мога да влизам и излизам от него без някакъв цирков акт, наистина твърде много ли искам? Да се срещнем по средата.
Той въздъхна, не харесвайки думите й, но разбра.
- Можем да го свалим на метър и полвина.
- На метър и полвина от земята?
Той поклати глава.
- От там, където е сега.
Пръстите й си играеха с козината на гърдите му.
- Бъди разумен, Лаш. Мисля да се преместя тук, за да живея с теб. Леглото трябва да е достатъчно ниско, за да се качвам и слизам от него без твоята помощ.
- Това е риск за сигурността. Нямада ме оставиш, Мери. Няма да те пусна.
Тя спря да го гали и заби нокти в гърдите му. Не беше достатъчно за да го нарани, но той можеше да каже, че я е разочаровал. Не разбираше ли, че той се опитва да я защити? Отвори уста, за да я предупреди отново за опасностите от нападение, но тя заговори преди той да успее.
- Ами безопасна стая? НСО ти е изградило всичко това. Може би биха помислили.
Той се намръщи.
- Какво е това?
- Представи си бункер. Това е стая, която е проектирана да бъде устойчива на взлом. Дебели стени, под и таван. Нямам клаустрофобия. А ти?
- Какво означава това?
- Страх от малки, затворени пространства. Може би биха могли да го проектират така, че да наподобява пещера. Не харесват ли лъвовете тези неща? Можеме да го държим отворен, но ако някой проникне в мазето, може да бъде запечатан, за да ни пази вътре.
Той не беше сигурен.
- Ще говоря с Торент за това или с Джейд.
Тя му се усмихна отново.
- Благодаря ти.
- Трябва да те заведа в леглото сега. Искаше половинката си.
- Току-що ядох. Не мога да се кача в момента. Повярвай ми, тежко ми е ха корема. Не мисля, че повръщането би било добре за някой от нас.
Той изръмжа и я вдигна от скута си. Изправи се и протегна ръка, издърпвайки Мери на крака.
- Ела с мен. Тези постелки ще са добри за нещо.
- Тези, на които паднах?
- Те са меки и не са твърде високи.
- Можеш ли да ни вземеш възглавници? Може би одеяло? Не искам да лежа гола на синтетичния или какъвто и да е този материал.
Той се усмихна.
- Веднага се връщам. Пусна я и избяга, направи скок и се приземи на най-ниската платформа. Той се обърна, погледна втората и приклекна. Скочи и се приземи върху нея. Под него той чу Мери да проклина.
Той се ухили. Страхуваше се, че той ще пропусне. Тя не знаеше колко лесно му беше това.
Глава 7
Мери се носеше по гръб, взирайки се в осветения водопад. Малки светлини бяха навсякъде около нея в страните на басейна. Водата все още беше приятно топла. Лаш беше направил нещо, за да запали подобни на звезди светлини по тавана.