Мазето определено беше превърнато в една от най-страхотните закрити зони, които някога е виждала.
Малка вълна във водата я изтегли от мислите й и тя се претърколи, гледайки как Лаш се качва в басейна с нея. Беше гол и гледката на всичките му мускули и великолепното му тяло я възбуди.
Тя заплува към него. Не беше дълбоко, вероятно малко над метър и полвина. Той протегна ръце и тя го обви.
- Мислех, че ще ме изчакаш.
Тя се усмихна.
- Извинявай. Умирах да изпробвам този басейн. Това е невероятно.
- Исках по-голям, но това беше най-доброто, което можеха да направят.
- Перфектно е.
- Ти си перфектна, полвинке.
Той често казваше такива неща, които я караха да се чувства секси и прекрасно.
- Обичам светлините.
- Качвах се по дървета и спях под звездите. Той вдигна поглед. - Споменах това, така че те ги поставиха. Не е същото. Нямам луна тук.
Признанието му я изненада.
- Понякога си спал по дървета? Погледът й се насочи към леглото, окачено близо до покрива. - О, затова ли харесваш леглото си толкова високо?
- Лео построи платформа в едно от дърветата, но аз просто спях в клоните. Сега виждам защо искаше равна повърхност. Леглото ми е по-удобно, отколкото на дебелите клони на които трябваше да спя.
- Лео?
- Той е като мен.
- Човек лъв?
Той кимна.
- Той обаче има опашка.
Тя не беше сигурна какво да каже за това.
- Той приятел ли ти е?
- Да. Посещаваме понякога. Ще го срещнеш. Помислих за твоето предложение за пещера. Лео има една такава. Ще поискам да бъде построена такава, но в по-малък мащаб.
- Не знаех, че има пещери в този район.
- Това е къща, която са построили предимно под земята за него. Отвън наподобява пещера. Помага ни да се чувстваме по-сигурни от хората. Има защитни врати, които той може да задейства, за да го запечата в случай на атака.
Беше много тъжно, че някои Нови видове се страхуват толкова много от хората. Тя не беше забелязала това от тези, които посещаваха закусвалнята. Всички изглеждаха спокойни, смесвайки се с жителите на града. Може би това беше проблем само за тези като Лаш. Тази мисъл я накара да иска да го прегърне малко по-здраво, за да го накара да забрави всички ужасни неща, които е преживял в миналото. Мразеше Мерикъл.
На нея не и беше чуждо това чуство, че той се страхуваше от хората почти толкова, колкото тя се страхуваше от Новите видове.
Мери пъхна пръсти в косата му и се приближи до устата му. Лаш веднага разтвори устните си, докато тя го целуна. Той изръмжа, гърдите му изгърмяха срещу нейните.
Те се целуваха на постелките в стаята. Тя беше шокирана да открие, че той никога не е целувал някого досега. Но Лаш се беше научил бързо да се целува и вече беше майстор в това. Това не я изненада. Той беше много страстен мъж. Нещата, които той можеше да направи с тялото й, я накараха бързо да се втрие в него дори и сега. Винаги я караше да свършва, никога не я оставяше възбудена и суха, както останалите мъже в леглото. Винаги първо я караше да свърши, за да се увери, че е достатъчно мокра, за да го вземе без болка. Това беше хубаво нещо, тъй като той беше по-голям от останалите мъже в тaзи област.
Прозвуча звънене и Лаш изръмжа, прекратявайки целувката.
- Някой идва. Обърна се във водата, вдигна я и я постави на ръба на басейна. - Влез в банята сега. Стой там, докато дойда да те взема.
Телефонът близо до вратата замълча и тя се поколеба.
- Ти си гола. Отказвам мъжете да те виждат по този начин. Лаш се измъкна от водата до нея, захвана я около кръста и се плъзна с нея по фалшивия покрит с мъх насип.
Тя ахна, когато той се изправи и я хвърли през рамото си.
- Аз мога да ходя. Това е недостойно. Пусни ме.
- Не знам какво означава това и не ме интересува. Никой друг мъж няма да вижда голата ми половинка. Той нахлу в банята, спря близо до една от мивките и внимателно я спусна, докато дупето й се стовари на плота. - Остани тук. Той се завъртя, грабна кърпа и се върна при нея. Хвърли я към нея, сякаш беше одеяло. - Бъди добра. Слушай ме.
Той отдели време да дръпне друга кърпа от стената, преди да излезе от банята. Любопитството я накара да се плъзне от плота, да се увие по-здраво с кърпата около тялото си и да прибере ъгъла на материала отгоре, за да го задържи на място.
Част от нея се притесняваше, че НСО е дошъл да поиска да напусне. Те не биха могли да се радват на случайно човешко същество там. Лаш щеше да се бие с тях. Можеше да се нарани и това я изплаши. Тя вече си падаше по него.
Това осъзнаване я накара да проклина тихо и спря пред вратата на банята.
Тя се влюбваше в Лаш.
И как това да не станеше? Той можеше да бъде напорист, упорит и побойник. Но тя в замяна също не се държа мило с него. И начинът, по който я гледа, докосва и някои от невероятно сладките неща, които той каза, пробиха нейната решимост да не се обвързва емоционално.