Видя паника на лицето й и как хвърли телефона си на плота близо до тях. Издаде звук, но той я сграбчи.
- Всичко е наред, Мери. Не е нужно да работиш. Ти си моята половинка. Аз ще се погрижа за теб.
Харесваше му, когато тя се хвърли върху гърдите му и се прилепи към него.
- По-добре да го мислиш, по дяволите. Няма да бъда принудена да се занимавам с лопата за кравешки лайна.
Той я притисна по-силно към гърдите си.
- Никой не би посмял да те накара да направиш това. Бих ги победил.
Тя се засмя.
Той я отблъсна.
- Радвам се, че настроението ти е добро.
- Това се нарича истерия. Току-що се отказах от работата си, Лаш.
- Ти си моята половинка. Той спусна брадичката си до върха на главата й и сложи целувка върху нея. - Чувам вратата. Мъжете се върнаха. Стой тук. Добре ли си, Мери?
- Просто не бъди загубеняк, Лаш.
Той се напрегна.
- Какво означава това?
Тя се отблъсна от него и той я пусна. Брадата й се повдигна и тя се втренчи в очите му.
- Това означава, че е по-добре да си сигурен във всичко, което ми каза, и че аз наистина съм твоята половинка завинаги. Вече си вързан за мен. Нямам работа, това означава, че не мога да си платя наема или комуналните услуги, когато те се дължат на първото число на месеца. Имам нула спестявания, след като се наложи да купя две нови гуми за колата си, след това ми беше сменена счупената пломба на зъба. Отказвам да се върна при родителите си. Така че, да. Вече си свързан с мен.
Дойде неговият ред да се усмихне.
- Перфектно. Веднага се връщам с дрехите, които Джейд донесе.
Той се завъртя към вратата.
- Ти си лудо копеле... но си мой.
Усмивката му се разнесе. Мери току-що го бе заявила устно. Мери изчака Лаш да излезе от банята, преди да се обърне и да грабне телефона от плота. Тя набра Мел, радваше се, че има няколко минути сама. Звънна три пъти, преди задъханата й приятел да отговори.
- Мери?!
- Аз съм.
- Добре ли си?
- Да. Нямам много време.
- О, мамка му. Той държи ли те против волята ти? Ще те измъкнем!
- Не е това. Погледът й се прикова към вратата. - Ти знаеш много повече за видовете от мен. Мога ли да му се доверя?
- Видовете не говорят лъжи. Те са доста честни.
- Той казва, че иска да ме задържи, че сме полвинки и никога няма да ме пусне. Каква е степента на разводите им?
- Не мисля, че се развеждат някога.
Дълбок глас изгърмя на заден план, но Мери не успя да различи думите. Мел прочисти гърлото си.
- Сноу току-що потвърди. Видовете се чифтосват за цял живот. Това е вечна сделка. Защо влезе в вентилационата тръба?
- Двама мъже дойдоха да ме търсят.
- Какви мъже?
- Не знам. Без значение е. Така че мога да се доверя на Лаш да не ме зареже? Трябваше да се обадя на Джоел и всъщност взривих този мост по дяволите. Вече нямам работа. В края на месеца няма да платя наема за първи път. Не искам да живея с родителите си. Искам да кажа, че може да ги няма много, но ти разбираш. След това има нещо за бременността. Знаеш ли, че може да ме забременил?
Мел въздъхна.
- Да. Не ти казах, защото това е голяма тайна. Дадох думата си. Реших, че ако забременея от Сноу, щяхме да поискаме разрешение да ти кажем, тъй като това би било невъзможно да се скрие и ти ще бъдеш леля на децата ми. Не мислех, че и ти ще се забъркаш с Нов вид. Особено жител на Дивата зона. Все още не съм срещал нито един от тях, но Сноу казва, че са ... ами ... хм ...
- Лаш е човек лъв. На гърдите си има козина и грива за коса.
Мел издаде странен звук.
- Смееш ли се?
- Не.
- Лъжкиня.
- Добре, малко е смешно. Предполагам, че не всички животни все пак искат да те убият.
- Планира ли да дойдеш да ме спасиш?
- Не мисли, че не съм опитала! Сноу непрекъснато ми повтаряше, че си в безопасност и че работят по начин безопасно да говорят с теб, за да се уверят, че си там по твое желание. Той също така каза, че мирише така, сякаш много пъти сте го правили. Мел намали глас. - Видовете са невероятни в секса, нали?
Мери усети как се изчервява.
- Да. Но не се обаждам за това. Преместваме се в апартамент горе, за да пуснем работниците да поправят климатика. Искам да те видя скоро.
- Наистина ли си добре с Лаш?
Тя се поколеба.
- Да. Той е побойник, разглезен, малко груб ... но е и сладък и секси.
- Предполагам, че все пак не е имало нужда от мен да ти хвърлям букета. Мел се засмя. - Или може би защото е щяло да бъдеш единствената жена, която го е хванала, така че съдбата знаеше, че ще бъдеш следващата, която ще върви по пътеката.
- Млъкни. Обичам те, приятелко. Ще се видим скоро. Тя приключи разговора и сложи телефона на плота.