Глава 8
Мери обичаше хотелския апартамент, който току-що бяха обиколили. Това беше може би най-хубавият, който някога е имала удоволствието да остане. Но това не би трябвало да е шокиращо, тъй като й бяха казали, че Джъстис Норт и половинката му обикновено остават тук докато посещават Резервата.
Имаше огромна жилищна площ, две добре декорирани спални със самостоятелни бани и балкон, от който се разкриваха красиви гледки към хълмовете, дърветата и реката в далечината.
Тя се обърна от плъзгащите се стъклени врати към балкона, за да гледа как Лаш отваря шкафове в зоната на кухненския бокс. Изглеждаше не на място в изисканата обстановка, особено като носеше тази препаска. Усмихваше се. След това надникна в хладилника, преди да премине към микровълновата.
- Никъде не се крият хора, нали?
От него се чу тихо ръмжене, когато той се обърна към нея.
- Полвинката ми смята, че е забавна.
- Аз съм. Джейд каза, че има стълба, прикрепена отстрани на балкона, която достига до покрива. Искаш ли да се качиш там, за да си сигурен, че никой не чака да атакува? Тя се отдръпна от пътя му.
Той забърза към плъзгащата се врата, отключи я и излезе навън. Можеше да си представи как се качва на покрива, за да провери за скрити лоши момчета. Вероятно не беше хубаво да го дразни... но той заслужаваше малко лайна след лудия начин, по който я беше завел горе. Хвърли я през рамо, сякаш беше чувал с картофи и позволи само на Джейд Уайлд да ги придружава. Би било хубаво да поговори със знаменитост, но Лаш ръмжеше всеки път, когато се опита да говори с другия Нов вид.
Някой почука на вратата. Тя тръгна към нея, без да се страхува, тъй като отвън щеше да има пазач. Тя бавно се приспособяваше да бъде около Новите видове. Поне някои от тях. Повечето изглеждаха откровено послушни в сравнение с Лаш.
- Недей - изръмжа Лаш. Миг по-късно той беше до нея и пред нея. - Отиди в спалнята.
- Това вече бързо остарява, скъпи. Тя спря. - Ами ако са Мел и Сноу? Няма да се скрия в една от спалните и да пропусна посещението им.
Той се намръщи.
- Напуснах работата си, по дяволите. Тук съм завинаги. Тя посочи корема си. - Възможно малко дете. Сега престани да бъдеш задник и отвори вратата или ми позволи.
Той блесна към нея със зъбите си, но се завъртя, тръгна към вратата и я отвори рязко.
- Здравей, Лаш. Висока жена от Нов вид стоеше там с куфар. - Резервни дрехи за твоята жена. Те няма да й паснат добре, но това беше най-доброто, което можахме да направим за момента. Трябва да изпратиш екип от нашите мъже, които да вземат нейните неща.
Лаш взе куфара и се опита да затвори вратата в лицето на жената без дума.
Мери се хвърли напред и под мишницата му. Тя сграбчи ръба на вратата и я отвори. Притисна силно гърдите му.
- Спри!
Той се опита да я отблъсне нежно от пътя, за да затвори отново вратата, но тя потупа босия си крак върху горната част на неговия и хвърли назад лакът, удряйки го в корема. Той изсумтя.
Жената в коридора се засмя, пазачът също.
Мери погледна през рамо Лаш.
- Отново си груб. Представи ме. Ще те науча на някои маниери.
- Защо?
- За да не си такъв трън за другите. Ето защо. Тя откъсна поглед от него и погледна жената с тъмни очи с форма на котка. Беше малко страшна, тъй като беше висока и мускулеста, но ужасът не я порази и направи безмълвна. Може би защото Лаш беше с нея. - Аз съм Мери. Ти си?
- Кит. Харесвам те, човече.
- Благодаря ти, че ми донесе нещо друго да облека. Оценявам го.
- Няма проблем. Следвах заповеди. Джейд ми каза да ти взема най-малките неща, които имахме в нашия склад за резервни дрехи. Избора няма да ти хареса. Погледът й се насочи към Лаш. - Той така или иначе няма да ти позволи да носиш дрехи. По-подходящо искане би било медицинска доставка.
Лаш изръмжа ниско, това не беше хубав звук.
Мери се намръщи.
- Медицинска доставка?
- Избра си вид от Дивата зона за свой партньор.
Може би Лаш не беше най-грубият Нов вид в Резервата, в края на краищата, реши тя. - Той не би ме наранил.
Жената сви рамене.
- Щом казваш. Навън съм. Тя се обърна и закрачи бързо по коридора.
Пазачът изсумтя.
- Игнорирай Кит. Тя просто се дразни, че Лаш никога не е искал да спи с нея.
Кит спря близо до асансьора и изръмжа, завъртайки се на петите си. - Какво каза, Крийд?
Лаш вдигна Мери и затръшна вратата, заключвайки я. Той я отнесе веднага, когато нещо силно тупна навън в коридора. Тя се изви малко, опитвайки се да види през рамото му.
- Бият ли се?
- Мъжът няма да й отвърне. Не бих го нарекъл това битка.
- Еха. Добре.
Той не я остави, докато стигнаха до първата спалня. Имаше същата гледка както от балкона. Той също остави куфара.