- Ти си моя, Мери. Никога няма да те пусна.
Тя наистина се надяваше, че той казва истината. Миналите раздели не бяха лесни, но тя беше склонна да се замесва с егоистични гадняри. Лаш абсолютно би разбил сърцето й, ако го загубеше. Той я беше накарал за последните два дена да почувства повече както физически, така и емоционално повече, отколкото някой друг някога е успял.
- Ти си моя, повтори той, гласът му се задълбочи. - Никога няма да те пусна. Той обхвана стомаха й с голямата си ръка и нежно я потупа. - Ще те напълня с моето малко и ще го направя отново. Ще имаме много синове.
Това й напомни за това, което й беше казал преди.
- Онзи лъв като теб има син, нали?
- Името на мъжкия е Валиант, потвърди той. - Нобъл е сладък. Очакват скоро още едно дете. Ние също ще имаме.
Това малко я изплаши. Бебе? Имаше толкова много въпроси, но реши да изчака по-късно да ги зададе, когато се почувства по-подготвена да се справи с отговорите. Вместо това тя се сгуши в топлото му голямо тяло, когато той отново започна да мърка за нея. Това наистина беше успокояващ звук.
* * * * *
Лаш леко се отдалечи от Мери, след като тя заспа. Той излезе от спалнята и отвори вратата. Флирт стоеше там с телефона в ръка и играеше някаква игра. Мъжкият се обърна, проблясвайки му с усмивка.
- Смених дежурството с Крийд. Мислех, че ще се радваш мъж да ви защитава, когото познаваш по-добре, тъй като той прекарва по-голямата част от времето си в Хомеланд.
- Гладен съм.
- Добре. Флирт затвори играта и почука по екрана му. - Как се чувстваш?
- Мери харесва месото с бял сос, а аз искам пържоли.
- Какво месо? Флирт се намръщи.
- Изпращаха ми го преди. Мери го хареса, но не искаше нито една от моите риби.
- Ще ги накарам да проверят и изпратят отново каквото и да е било.
- И аз трябва да говоря с Джейд.
Флирт се ухили.
- Ще поискаш документи за полвинки? Мъжкият пристъпи по-близо, хвърляйки поглед към стаята зад него. - Твоята жена се съгласи да го направи законно?
Лаш го блокира, като запълни вратата.
- Документи за полвинки?
- О. Вероятно не знаеш за тях. Когато един вид се обвърже с човек, ние трябва да подпишем документи, за да ги направим официално като един от нас. Това е нещо законно. Това означава, че тя се съгласява да бъде Нов вид вместо човек.
Беше ред на Лаш да се намръщи.
- Това е някакво странно споразумение или нещо, създадено от Джъстис, за да попречи на хората да изискват да върнем нашите полвинки. Аз мисля. Флирт сви рамене. - Всички наши мъже подписват тези документи с техните половинки.
- Не трябва ли да се оженя за нея, тогава?
- Да ти трябва да направиш това. Мисля, че е странно, но изглежда много радва жените. Той намали гласа си. - Хората са различни от нас.
Лаш кимна.
- Трябва да говоря с Джейд. Искам тези документи за полвинки и брак да направят Мери щастлива. Имам нужда и от безопасна стая.
- Какво е това?
- Мери няма да спи на леглото ми в моя дом. Тя казва, че е твърде високо.
- Ние сме котки. Харесваме височините. Хората вероятно се страхуват от тях.
- Имам нужда от пещера, построена със сигурни врати, за да й сложа легло на пода вътре. Джейд ще знае как да го направи.
- Ще се обадя на кухнята долу и след това ще му кажа, че искаш да говориш с него.
Лаш започна да затваря вратата, но се поколеба.
- Благодаря ти.
Устата на Флирт се отвори.
Лаш затвори и заключи вратата, и се усмихна. Тези две думи не бяха трудни за произнасяне и Мери щеше да бъде доволна, когато той й каже, след като се събуди от дрямката си.
Той закрачи из стаята и отиде до плъзгащата се врата, за да надникне. Гледката беше добра, но му липсваше дома му. Надяваше се да може да се върне към него скоро с Мери.
Изкушаващо беше да се качи на покрива, за да може да вижда във всички посоки, но храната щеше да дойде бързо, след като беше сготвена. Съпругата му може да чуе почукването и да се опита да отвори вратата, ако той не беше там. Не искаше да рискува това. Тя може да се изплаши, ако той не беше с нея, тъй като Видовете я плашеха. Той планираше да се грижи много добре за половинката си.
Промъкна се в спалнята по коридора, наблюдавайки я как спи. Още по-изкушаващо беше да се върне на леглото с нея, но той се върна в хола, крачеше отново и чакаше да дойде храната или Джейд.
Глава 9
- Ще тежа двеста килограма, ако продължам да се храня така.
Лаш надникна към Мери, където седяха на пода в хола с масичка за кафе между тях. Тя настояваше да я използва като повърхност за хранене.
- Харесваше това ястие. Накарах ги да ти донесат още.
- Не мога да ям пържена пържола всеки ден.
- Можеш. Просто ще кажа на хората да го правят за теб. Джъстис им плаща добре да изпълняват това, което поискаме.