- Ще бъда добре с Мел. Няма да отсъстваш дълго, нали?
- Може би час-два най-много - отговори Джейд отново, преди да успее. - Покрива се много земя и понякога жителите на Дивата зона се чувстват приказливи. Може да искат да чуят за новия партньор на Лаш, тъй като той носи твоя аромат.
Мъжът дразнеше Лаш, но той не позволи да го покаже, тъй като Мери го зяпаше.
- Ще се страхуваш ли, ако не съм с теб? Бъди честна с мен.
- Не, ако Мел може да ме посети.
Той се обърна към Джейд.
- Разбери.
Мъжът извади телефона си.
- Разбира се. Няма проблем. Живея, за да служа. Сега се обаждам на Сноу.
Лаш протегна ръка и я погали по бузата, без да обръща внимание на мъжа.
- Никой няма да посмее да те нарани, Мери. Ти си моята полвинка. Те го знаят. Не се страхувай. Няма да напусна, ако имаш нужда да остана.
- Ще се оправя. Исках да излизам с Мел. Вероятно е нещо добро. Ще имам малко време с нея. Момичешки разговори и всичко това.
Той не видя никакъв страх или индикация, че тя се опитваше да го скрие от него.
- Ще побързам.
- Не бързай. Харесва ми да бъда с Мел.
Той кимна и отново погали бузата й.
- Ти си в безопасност. Ще накарам Флирт да обещае да остане на служба, докато се върна. Той е добър мъж. Сноу също ще остане с теб.
- Спри да се притесняваш. Приспособявам се към Новите видове.
Той се ухили.
- Заради мен.
- Да.
- Сноу и Мел са на път - информира го Джейд. - Да тръгваме.
Лаш все още се поколебаеше.
- Ще почакам, докато стигнат тук.
- Добре съм. Кажи на Флирт да ги накара да влязат, когато пристигнат. Просто ще довърша храната си, тъй като съм по-бавна от теб.
Той я изучи отново.
- Добре съм. Наистина. Иди и намери своя приятел.
Наистина не би нарекъл Торент приятел, но уважаваше мъжкия, дори и да спореха често. Той я освободи и се изправи, отивайки до вратата. Пусна Джейд да излезе, преди да го направи и той. Мери му се усмихна от мястото, където седеше, и леко му махна. Тя не изглеждаше уплашена.
Той затвори вратата и погледна Флирт.
- Пази моята половинка в безопасност и не напускай това място, докато не се върна. Вярвам ти.
- Имаш го. Кажи на някой от жителите на Дивата зона, който ще срещнеш, че съм ги поздравил.
Лаш последва Джейд до асансьора, чувствайки се леко притеснен. Мъжът сякаш забеляза.
- Госпожица Мюлер ще се оправи. Всички знаят, че тя е с теб.
- Всеки?
- Думата пътува бързо, когато жител на Дивата зона си вземе полвинка.
Това накара Лаш да се почувства по-добре. Видовете се страхуваха от него, когато беше ядосан. Повечето от тях, така или иначе.
- Първо трябва да спрем при мен.
- Не.
Джейд натисна бутона за първия етаж, когато влязоха в асансьора.
- Няма да влизам в Дивата зона с тези дрехи. Първо ще се преоблека. Това не е за дебат. Ще ми отнеме десет минути. Чу половинката си. Тя ще се оправи и ще прекара време с другия човек. Те са близки приятели. Вероятно тя вече иска почивка от теб.
Лаш го изръмжа, проблясвайки със зъби.
- Досаден си и взискателен. Отречи го. Предизвиквам те.
Лаш изръмжа, но замълча. Видовете не лъжеха.
* * * * *
- Ще вземат нещата ми през следващата седмица. Мел направи гримаса и хвърли поглед към Сноу, който седеше до дивана. - Той не иска да отида да си събера багажа, защото съм в твърде голяма опасност.
- Ти си. Сноу твърдо кимна. - Не са само репортерите. Видовете имат врагове. Свързана си с нас. Прави те цел.
Мел набръчка нос.
- Не ми харесва идеята други хора да събират багажа ми. Ами ако забравят нещо?
- Ще опаковат всичко.
- Не искам мебелите.
Мери ги наблюдаваше как говорят от другия диван. Накара я да се замисли дали двамата с Лаш скоро ще водят един и същ разговор. Трябваше да си събере нещата от апартамента си и да се излезе от него, преди да се наеме отново. Платила е първия и последния наем. Поне нямаше да дължи пари, след като даде предизвестие на наемодателя си. Това трябваше да направи скоро.
- Слава богу, че опаковах чантата си, права ли съм?
Въпросът на Мел изтръгна Мери от мислите ѝ.
- Какво?
Мел я посочи.
- И аз щях да остана да нося дрехи за тренировки на НСО, ако не бях опаковала чантата си. Бих предложила да ти заема някои от дрехите си, но не знаех, че ще стоя тук толкова дълго, когато пъхнах неща в чантата си. Вече пера на всеки три дни.
- Можеш да носиш дрехите ми. Сноу се сгуши по-близо до нея. - Харесва ми, когато го правиш.
- Вярно е. Мел опря глава в ръката му. - Предполагам, че би могла да носиш дрехите на Лаш, тъй като се съмнявам, че и НСО може да вземе твоите неща от апартамента ти до следващата седмица.
- Той притежава само препаски, призна Мери. - Поне това е всичко, в което съм го виждала. Тя погледна надолу към тениската, която носеше. На лицевата страна беше отпечатано НСО. Анцунга й беше широк и имаше същите букви, отпечатани отстрани на дясното бедро.