Тя погледна чантата, която жената от Новия вид беше оставила по-рано с резервни дрехи за нея, и стана на крака. Мери се наведе, грабна я и се върна на дивана.
- Донесоха ми някои неща, които да нося. Тя разкопча ципа на чантата, виждайки само сгънати тениски и още спортни панталони. Те бяха в същия цвят като тези, които тя носеше, вероятно точни копия. - Мамка му.
- Какво не е наред? Мел се премести до нея, за да надникне в чантата. - О. Вече виждам проблема. Къде е роклята, която носеше?
Мери обърна глава, докато се изправяше, изваждайки дрехите от чантата.
- Лаш я унищожи.
- Е, изглеждаш сладка. Мел се усмихна. - Ще живееш. Просто ще бъде до следващата седмица. Може би имат различни видове дрехи. Сноу може да попита.
- Какъв е проблема? - попита той, оставайки седнал на другия диван.
Мери го погледна, но не искаше да се оплаква. Може да е съпруг на Мел, но все пак малко я плашеше.
- Моята най-добра прятелка тук не е фен на дрехите за тренировки. Особено анцунзите. Мел я погледна. - Притежаваш ли изобщо такива?
- Сега имам такива. Мери посочи чантата.
- Това е само за малко. Мел я потупа по ръката. - Ще бъде добре. Може би дотогава ще ти харесат. Тя се усмихна.
Мери отново ровеше в торбата, търсейки.
- Няма бельо или сутиени.
- Сноу казва, че жените им не ги носят, освен ако не тренират.
- В нашия магазин тук има мъжко бельо. Чух, че жените предпочитат да поръчват своите чрез компютър.
Мери зяпна към Сноу.
- Не нося мъжко бельо или не ги купувам на сляпо онлайн. Направих го веднъж и те бяха направени от драскащ материал. Те също се разпаднаха още първия път, когато ги изпрах. Това беше загуба на пари. Отказвам да го правя някога повече.
Сноу се размести на дивана.
- Предполагам, че ще трябва да уредите екип за охрана да те отведе да пазаруваш в града, когато трябва да купиш още.
- Колко време ще отнеме това? Мери имаше лошото чувство, че няма да хареса отговора.
- В момента се опитваме да избегнем града, в случай че се появят репортери. Следващата седмица ще бъде най-ранната. Това ми казаха, когато попитах за вземането на всички вещи на Мел от нейния апартамент.
Седмица без сутиени, бельо и да се налага да носи широки тениски и потници. Нямаше начин да вземе назаем една от препаските на Лаш. Те така или иначе вероятно нямаше да я поберат. Той беше голям човек.
- Ще се оправиш, увери я Мел. - Времето ще отмине и тогава те ще ти донесат всичките ти неща.
Мери погледна часовника под телевизора в хола. Лаш го нямаше двайсет минути. Тя направи мислено изчисление, след което се обърна към Сноу.
- Имам нужда от услуга.
- Всичко.
- Искам да ми вземеш чантата и ключовете, да ме заведеш до портата, където оставих колата си, и след това да се срещнем там час по-късно от момента, в който си тръгна, за да ме пуснеш отново вътре.
Той поклати глава.
- Не.
- Мери, това не е добра идея.
Тя пренебрегна Мел.
- Мога да се прибера вкъщи, да си събера дрехите и да се върна, преди Лаш да се върне.
- Това е твърде опасно.
- Това, което Сноу току-що каза, добави Мел.
Мери се намръщи.
- Никой не знае къде съм била и човекът, който нахлу в апартаментите ни, беше арестуван. Сноу и ти може те да ме посрещнете на портата както преди, за да ме върнете тук. Ще се справя с Лаш, ако той откачи.
- Той ще побесне, предупреди Сноу.
- Мога да се справя с него. Тя чувстваше, че Лаш няма да я нарани. Може да реве, но тя вече не се страхуваше от него. Тя му беше половинка. Самият той го бе казал безброй пъти.
- Няма да ти помогна да напуснете Резервата. Сноу поклати глава.
Мери усети как гневът й се надига.
- Ти също каза, че ще ме пазиш в безопасност. След това в крайна сметка бях преследвана в този вентилационен отвор. Защо тези момчета ме търсеха, а?
Сноу пребледня.
- Мери...
Тя се обърна към приятелката си.
- Виж, искам дрехите си, Мел. Вече никой не ни преследва. Поне не мен. Всички знаят, че се страхувам от животните. Това е огромна шега из града. Няма да ме има за един час. Мога да карам до там за петнадесет минути, да си набутам нещата в няколко куфара, така че да имам достатъчно, за да нося известно време, а това може би ще отнеме най-много двадесет минути. След това ще карам обратно.
- Лаш би ме убил, защото съм те оставил да си тръгнеш. Сноу стоеше.
Мел се изправи пред лицето на Мери.
- Тези мъже от Новите видове не са те търсили. Ти си се объркала, мислейки, че са, но не са.
- Чух ги. Търсеха ме - аргументира се Мери.