- Няма да са ядосани. Тези мъже са трудни за справяне. Имам вяра в нашите жени да се справят с жителите на Дивата зона по-добре, отколкото нашите мъже офицери. Не само това, но ние обичаме конкуренцията. Жените ще се съгласят само да покажат на офицерите как се прави без кръвопролитие.
Торент избухна в смях.
- Коварен.
- Гений. Джейд почука по главата. - Аз не съм просто красиво лице по което хората да дават пари за благотворителни цели.
- Ще бъда впечатлен, ако можеш да го накаратш да отиде в Медицинския. Торент посочи Лаш.
- Лесно. Джейд се обърна към него.
Лаш поклати глава.
- Не. Ще получа безопасна стая, построена за моята половинка, без да ме караш да търгувам.
- Никога не бих те изнудвал, Лаш.
Той се отпусна леко.
- Твоята половинка може да е бременна. Носът ти ще ти каже навреме, но те имат тестове, които могат да те уведомят за минути. Ако тя е, те имат тази машина, наречена ултразвук. Това няма да я нарани въобще, но можеш да видиш сина си в нея на екрана й.
Лаш се успокои.
- Наистина ли?
- Истината - закле се Джейд. - Би ли искал да разбереш днес, ако вече си я забременил? Бих могъл да заведа и двамата ви веднага след като се върнем в хотела.
- Да. Лаш кимна.
Джейд простреля Торент с усмивка.
Мъжкият изръмжа.
- Просто трябва да ми вземеш работата.
- Тогава ще трябва да вземеш моята. Не мога да те видя да носиш костюми и да се усмихваш за камери. Готов съм да се сменя с теб. Какво ще кажете за това?
- Никога. Тотент се отдалечи бързо.
- И аз така си помислих, извика след него Джейд. - Хайде, Лаш.
- Надявам се, че моята полвинка носи моето малко. Лаш се забърза към хотела.
Джейд продължи.
- Аз също, приятелю. Обичам малките. Просто ме оставете да го държа понякога, нали? Тъй като нямам полвинка.
Лаш измърмори.
- Няма да го открадна. Ще бъдеш като Валиант. Признай, искаше да задържиш Нобъл.
- Може би някой ден ще можеш. Лаш можеше да разбере желанието му да държи малкото.
- Приемам го. Това все пак не е категорично не. Трябваше да изчакам, докато Валиант не беше наоколо, и да апелирам към половинката му за да поддържа сина му след раждането на Нобъл.
- Стой далеч от Мери, когато ме няма.
Телефонът на Джейд иззвъня и той отговори, все още се смееше.
- Хвана ме. После спря да ходи.
Лаш продължи да върви около три метра - докато другият мъж издаде притеснен звук.
- Разбрах. Сега се връщаме. Той прекъсна връзката.
- Какво не е наред? Нападат ни хората ли? Лаш усети как сърдечният му ритъм скочи и ярост премина през вените му.
- Не. Джейд забърза напред. - Трябва да се върнем в хотела сега. Твоята полвинка е в безопасност, но Шериф Купър се обадил.
Лаш изтича до него.
- Този репортер, с когото хората искаха да говорят, държи родителите на половинката ти като заложници в дома им.
- Какво? Той изръмжа. - Защо?
- Подробностите са ограничени в момента. Ще научим повече, щом стигнем там.
Лаш излетя, движейки се по-бързо от Джейд. Трябваше да стигне до Мери.
* * * * *
Мери се засмя, докато Мел се оплакваше, че притежава мобилен телефон. Полвинката й наистина не се радваше да го има.
Мел призна на глас най-лошия си страх.
- Ужасена съм, че майка ми ще научи номера. Тогава ще трябва да разбия още един телефон.
Сноу изсумтя.
- Тя има моя номер. Не твоят. Мога да се справя с нея, Мел.
Сякаш по сигнал телефонът му звънна.
Мел го посочи.
- Не съм наоколо, ако това е майка ми. Под душа съм.
Той го извади и отговори, поставяйки го до ухото си.
- Тук Сноу.
Мери предположи, че Новите видове не са по поздравите.
Сноу се напрегна, изражението му се втвърди и той стана бързо от дивана и тръгна към вратата, слушайки кой говори.
Мери хвърли поглед към Мел. Приятелката й сви рамене и се намръщи, докато двете го гледаха как излиза от апартамента.
- Това не е добре - прошепна Мел.
- Какво мислиш, че означава? - попита Мери.
- Не знам. Той все още има няколко почивни дни. Може би някой се е разболял и ще го извикат, за да покрие смяна.
- Това би било гадно.
Мел кимна.
- Не мога обаче да се оплача. Вече дори нямам работа.
- Какво ще правиш?
- Искаш да кажеш, какво ще правим? Ти също си без работа, най-добра приятелко.
Мери вътрешно трепна.
- Не ми напомняй. Поне твоят човек има работа. Изглежда, че Лаш обича да тормози хората, когато го притесняват.
Мел се ухили.
- Това е умение. После тя понижи глас. - Надяваме се на бебе. Спряхме да използваме презервативи.
Мери се пресегна и докосна корема си, чудейки се дали е бременна.
- Не мисля, че Лаш дори знае какви са.