- Не би ли било яко, ако имаме бебета заедно? Те биха били толкова близки по възраст, ако и двете сме бременни!
Мери все още се опитваше да осмисли в главата си идеята да има дете.
- Нещото с бременността също е супер яко. Права ли съм?
- Искаш да кажеш, че ще имаш бебе от Нов вид?
- Не. Двайсет седмици вместо четиридесет.
- За какво говориш?
- Е, котките и кучетата имат бебета на около девет седмици, горе-долу. При хората е четиридесет. Сноу каза, че бебетата, родени тук, отнемат около двадесет седмици. Това означава, че ще имаме бебе за половината от нормалното време. Готино, нали? Сноу също се кълне, че имат наистина добри лекари и ще получим страхотни грижи за майчинството.
- Имам нужда от питие.
Мел поклати глава.
- Не, ако си бременна. Това би било лошо.
Вратата на апартамента се отвори и Сноу влезе обратно. Телефона висеше в ръката му. Той погледна първо Мел - преди да се втренчи внимателно в Мери.
Не й хареса изражението му. Изглеждаше като болен.
- Трябва ли да покриеш смяна за някого? Всичко е наред. Тук съм с Мери и ако Лаш се върне, може би ще отида да се мотая долу, за да поиграя на двадесет въпроса с приятелите ти. Мел се усмихна на Сноу. - Нямам нищо против нещата, които ме питат за жените.
Сноу отвори устата си, затвори я, но после я отвори отново.
- Това беше Брас. Дори не знам как да кажа това.
Страхът силно удари Мери.
- Лаш ли е? Тя се изправи от дивана. - Сбил се е с някого или нещо такова? Той обича да ядосва хората. Ранен ли е? Добре ли е? Паниката я изпълни. Тя се беше отказала от работата си, може би носеше неговото дете и се влюбваше в него. Животът не може да бъде толкова жесток, за да го отнеме от нея.
Сноу срещна погледа й.
- Лаш е добре. Сега се връща тук. Той и Джейд бяха информирани за ... проблема.
Мел тръгна към него.
- Какво е? Какво не е наред?
Той отвори уста, но все още не каза нищо.
Още един Нов вид дойде до отворената врата. Този беше облечен в тъмни панталони и черна риза с къс ръкав, разкриваща мускулести ръце. Косата му беше на опашка, която падаше през рамото му и висеше почти до кръста. Сноу се обърна с лице към него.
- Брас, още не съм им казал. Не знаех как.
- Да ни кажеш какво? Мел махна на Новия вид. - Здравей, Брас.
- Мел. Но погледът му беше насочен към Мери.
Тя отстъпи, удари дивана и накрая седна. Той беше Нов вид, голям и непознат. Лаш не беше с нея. Ами ако този човек искаше да я няма? Може би Лаш е сгрешил и НСО са решили, че не трябва да бъде там.
Големият Нов вид се прокашля.
- Всички подробности все още са неясни, но това е, което успяхме да съберем заедно с Шериф Купър. Той обърна глава настрани, за да покаже безжично устройство, изглеждащо на слушалки. - Мъжът, който посети ресторанта, репортерът, не е такъв. Той се изправи срещу тях, все още поглеждайки Мери по някаква причина. - Той всъщност твърди, че е бащата на двамата мъже, за които вярва, че НСО и шериф Купър ги държим затворени. Той настоява да ги освободим.
Мери беше объркана. Беше забелязала стареца с бастуна в закусвалнята в деня, в който влезе. Мел й беше казал, че е любопитен репортер. По някакъв начин той бе получил информация, че е имало стрелба и бе дошъл да се огледа. Мел го бе излъгала и му попречи да говори с нея. Мери беше оценила това. Тя мразеше, когато репортери се приближаваха до тях. Нямаше търпение за тези глупости. Обикновено си имаше проблеми с Джоел, тъй като тя обикновено използваше думи, които те не биха посмели да цитират в своите статии.
- Значи, той ме излъга в закусвалнята? Мел се намръщи. - Кои са синовете му?
- Според него Дарън Бароу и Брадли Хадли, заяви Брас.
- О, по дяволите - измърмори Мел, пребледнявайки.
Мери искаше да отиде при нея, но остана на дивана. Нейната приятелка беше твърде близо до непознатия Нов вид.
- Какъв е проблема? Не знам тези имена. Бих си спомнила и Брадли Хадли. Римуваните имена са склонни да остават в мозъка ми.
Мел се обърна към нея.
- Дарън е глупакът, който нахлу в нашите апартаменти, този, на когото направихме капана. Брадли е името на един от мъжете, които застрелях. Тя надникна към Брас. - Това ли е той?
Брас кимна.
Мери все още не виждаше проблема.
- Синовете му са задници. Единият се опита да убие нашите клиенти, а другият е престъпник, който нахлу в апартаментите ни и нападна Мел. Кажете му, че е много лошо, толкова тъжно, и да се разкара. Нека да търси, докато лицето му посинее.
Брас направи крачка по-близо до Мери.
- Той има двама заложници, Мери. Заплашва да ги убие, ако не освободим и двамата мъже и докажем, че са освободени.
- Човекът с бастуна, нали? Сигурен ли си, че е същият човек? Мел звучеше като зашеметена повече от Мери.