Тя се завъртя.
- Ако предложиш брауни, веднага ще ти го набутам в задника, Лаш. Храна? Наистина ли? Сякаш мога да ям точно сега!
- Мери - прошепна Мел. - Трябва да се успокоиш малко. Нищо от това не помага. Лицето ти се изчервява и се държиш като луда селянка, нещо в който ме обвиняваш, че съм постоянно.
Мери отново започна да плаче. Лаш я сграбчи и я придърпа към тялото си.
- Просто искам да бъда там, за да знаят, че съм близо. Защо изобщо са вкъщи? Трябваше да са във Вегас!
Лаш отново се почувства безпомощен и мразеше това. Той погледна над главата й към Брас.
- Заведете ни там, където е безопасно, но близо до родителите й.
Устата на Брас се сви в мрачна линия. Той поклати глава.
Джейд се изправи от мястото, където седеше на пода до вратата.
- Районът е обезопасен от полицаите и нашите екипи. Единствената опасност е вътре в къщата. Той вдигна телефона си и показа нещо на Брас, което Лаш не можа да види. - Това е сателитна снимка на района и къщата, в която живеят родителите й. Те нямат близки съседи от хора. Можем поне да ги заведем до екипа, който имаме там. Тя ще бъде в безопасност, но ще може да види къщата.
- Това не е добра идея. Брас срещна погледа на Лаш.
Джейд отиде до Брас и намали гласа си. Лаш обаче можеше да чуе думите.
- Може да я накара да се почувства по-добре. Екипът ни е разположен близо до стара плевня, която семейството й използва за склад. Нашите мъже имат добра гледка към къщата и където шерифът стои зад колата си, разговаряйки с мъжа в къщата. Тя ще може да види, че всичко се прави. Можем да я измъкнем оттам бързо, ако избухне насилие.
Брас също понижи глас.
- Искаш да вземем разстроена жена, която вероятно е бременна, близо до всичко това? Ами ако реши да тича към къщата, за да стигне до родителите си? Тя е нестабилна.
Лаш разбра притесненията на Брас, но те не бяха необходими.
- Няма да я оставя да се изложи на опасност.
И Джейд, и Брас се изправиха срещу него.
- Тя е моята половинка. Искам да я заведа там.
- Мамка му. Брас посегна към радиото, закачено на колана му. - Ще събера ескорт. Погледът му беше заключен в Лаш. - Гледаш я отблизо и я държиш при нашите хора, когато стигнем там.
Лаш кимна и потърка гърба на Мери. Той наведе глава.
- Отиваме, Мери.
Хлипанията й спряха и тя вдигна брадичка.
- Благодаря ти.
- Бих направил всичко за теб.
- Ще отида и аз, обяви Мел.
- Майната му - изръмжа Сноу. - Добре. Всички ще тръгнем.
Брас излезе от отворената врата в коридора. Лаш наведе глава, слушайки как мъжът урежда още няколко екипа да се съберат пред хотела, за да ги откарат там, където живеят родителите на Мери. Той също така се свърза с екипите на място, за да ги уведоми, че повече видове идват с техните полвинки.
Лаш насочи Мери към банята по коридора. Тя се опита да се бори малко, но той просто я вдигна и я понесе. Щом влязоха вътре, той използва крака си, за да ритне вратата, след като я сложи отново на крака.
- Мърдай. Какво правиш? Казаха, че мога да отида. Тя го бутна.
Той блокира вратата.
- Мери, трябва да ми обещаеш.
- Какво?
- Трябва да обещаеш да останеш при мен. Без тичане към къщата. Няма да ти позволя да се нараниш. Трябва да ми обещаеш, че ще оставиш хората да останат начело и да не се опитваш да спасяваш родителите си.
Очите й се разшириха.
- Дори не мисли за това, изръмжа той. - Обещай ми.
- Обещавам.
- Изплакни с вода лицето си и използвай тоалетната. Не вярвам, че би искала да пикаеш навън.
- Имам нужда от поверителност. Помниш ли какво казах за това? Няма да ме гледаш докато пикая.
Той въздъхна раздразнено.
- Хора. Отвори вратата и излезе навън, преди да се втурна към другата баня в апартамента. Сигурно щеше да се ядоса, ако той реши да пикае отвън и тя беше близо за да го види. След като напуснат Резервата, той нямаше да й позволи да се отдалечи на повече от няколко метра от него. Тя беше нестабилна.
Не че той я обвиняваше. Тя обичаше родителите си.
* * * * *
Лаш си беше помислил, че ще бъде по-малко стресиращо за неговата Мери, ако тя успее да види дома на родителите си. Той грешеше. Тя стоеше в ръцете му, надничаше около старата сграда, наречена плевня, и мърмореше под носа си на всеки няколко минути.
- Защо шерифът и неговият заместник просто седят там и не правят нищо? Скоро ще се стъмни, по дяволите!
Погледът му я остави за да се взре в къщата на поляната намираща се на добро разстояние. Хамбарът седеше в поле отстрани на конструкция, която им даваше изглед отпред и от едната страна на къщата. Това беше двуетажен човешки дом. Всички прозорци имаха материал, блокиращ гледката отвътре. Слънцето беше на път да залезе. Бързо се стъмняваше.