По-възрастният белокос мъж в униформа беше приклекнал зад превозно средство с друг по-млад мъж в почти съвпадащо облекло. Понякога Лаш можеше да чуе звънящ мобилен телефон от тяхна посока, но не и изречените думи. Торент ги беше информирала, че лошият човек е този, който от време на време се обажда на шерифа.
Почти две дузини мъжки видове бяха групирани зад обора с тях. Те бяха разочаровани от невъзможността да направят нищо. Лаш се съгласи с мъжете. Чакането наоколо беше скучно. Те обаче крояха планове как да пробият къщата, ако човешкият шериф им даде разрешение.
Внезапно светнаха светлини около къщата. Те бяха прикрепени към сградата, близо до долния етаж.
- По дяволите - измърмори Мери. - Надявах се, че задникът няма да ги забележи.
Лаш наведе глава до нейната.
- Забележи какво?
- Баща ми отсече всички дървета около къщата, защото в тях живееха катерици и тонове птици. Тогава имахме опосуми, които се приближаваха до къщата, опитвайки се да влязат в кошчетата за боклук. Той добави ярки светлини, тъй като те не ги харесват. Тя го стисна за ръката. - Направи го заради мен. Чувах ги през нощта от спалнята си и това ме плашеше.
Топлината се разпространи в гърдите на Лаш, след като чу това. Съпругата му се страхуваше от животни и баща й се беше грижил достатъчно, за да се опита да ги държи далеч от дома й, когато тя е била дете. Това показа колко мъжа обичаше неговата Мери.
- Светлините са добри. Ще можеш да виждаш къщата все още. Хората нямат добро нощно виждане.
- Надявах се някои от вашите хора да се промъкнат, щом се стъмни, призна тя.
- Човекът, който се крие зад превозното средство, каза, че не можем да го направим.
- Скриването е правилно - промърмори Мери. - Всичко, което прави, е да приема обажданията на този мръсник. Защо, по дяволите, този град няма снайперист?
- Какво е това?
- Някой, който може да стреля наистина добре от разстояние и да уцели прецизно трудна цел. Те биха могли да застрелят този задник в къщата на родителите ми.
Лаш се втренчи в дома.
- Имам добро зрение и не виждам вътре. Всички прозорци са покрити.
- Шибани завеси - въздъхна Мери. - Колко време ще продължи това?
- Не знам. Те бяха там от поне час. - Трябва да си починеш. Седни на земята за малко зад плевнята. Аз ще гледам.
Мери обърна глава и го погледна яростно.
- Ще го направя, след като успея да видя и да говоря с родителите си.
Мина повече време. Полвинката му увисна малко в ръцете му, след като слънцето залезе. Лаш беше разочарован, че няма да седне, но поне вече не плачеше. Това, че е близо до къщата, я караше да се чувства по-добре. Радваше се, че я беше довел.
Сноу и Мел се приближиха. Изглежда, че половинката му дори не забелязва. Другата жена се намръщи.
- Мери? Защо не дойдеш да хапнеш нещо с мен? Сноу ми разстла одеяло. Ще направим малък пикник. НСО изпрати сандвичи и напитки.
Мери дори не си направи труда да хвърли поглед на приятелката си, задържайки фокуса си върху къщата.
- Не сега, Мел.
- Минаха часове. Ела поне да седнеш и да пиеш вода или нещо такова.
- Не, докато родителите ми не са в безопасност.
Лаш се почувства разочарован. Ами ако останат там цяла нощ? За един човек ставаше малко хладно, но той си помисли, че може да я стопли, тъй като тя стоеше пред него, позволявайки му да я държи срещу тялото си.
- Мери, твоите хора биха искали да се грижиш за себе си. В къщата им има храна и удобства. Мел пристъпи по-близо. - Хайде, птиятелко. Хапни нещо с мен и седни за малко. Имаш нужда от почивка.
Мери се напрегна и завъртя глава.
- До колкото знаем, този задник ги е заключил в килера. Той е стар. Не мога да го видя да може да държи пистолет, насочен срещу тях през цялото това време. Получават ли почивка от това лайно? Не. Мери отново се втренчи в къщата. - Радвам се, че си тук, но не ме дразни точно сега, Мел.
Мел въздъхна и се отдръпна, като взе Сноу със себе си. Те заеха място зад плевнята с други видове, ядейки изпратената храна. Лаш беше гладен, но нямаше да пусне половинката си или напусне нейната страна.
Изстрел внезапно прониза нощта.
Идваше от вътрешността на къщата.
Мери се опита да се дръпне от ръцете му. Лаш я затегна. Тя се мъчеше, но той беше по-силен. - Спокойно - изръмжа той.
- О, Боже - изхлипа Мери. - Той застреля един от тях!
- Ти не знаеш това.
Видовете които бяха с тях там застанаха нащрек, подготвяйки се да се втурнат към къщата. Тимбър побърза към Брас, търсейки разрешение да действа. Отговорът беше твърдо не. Мъжът им напомни, че им е заповядано да останат на място, докато шериф Купър им позволи да поемат поста.